Как ще ги стигнем гърците

on

Слуховете за смъртта на българския туризъм са силно преувеличени. Въпросът е кога той ще се отърси от кокошкарския манталитет за бързи печалби на дребно

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 14 август

Въпреки воплите за криза в туризма, плажовете по нашето черноморие и това лято са претъпкани. Въпросът е кога българският бизнес ще се научи да извлича действителна полза от това.
Въпреки воплите за криза в туризма, плажовете по нашето черноморие и това лято са претъпкани. Въпросът е кога българският бизнес ще се научи да извлича действителна полза от това.
Независимо от небивалата финансова криза, която връхлетя страната им, гръцките курорти и заведения не потърсиха оправдание в нея и не снижиха стандартите в обслужването си.
Независимо от небивалата финансова криза, която връхлетя страната им, гръцките курорти и заведения не потърсиха оправдание в нея и не снижиха стандартите в обслужването си.

Тази година воплите колко зле ще бъде българският туризъм през лятото започнаха още през януари, стигнаха апогея си в края на март, а през юни и юли кресчендото отново се усили. През август последно се оказа, че спадът на руските курортисти, от който толкова много се плашехме, не се е оказал чак толкова голям. Курортите пак се задръстиха с народ, а по някои „ол инклузив“ плажове, където чадърите са безплатни, се стигна до трогателната картинка чичковци и лелки да си просват хавлиите по шезлонгите още от предната вечер, за да си запазят място. В Бургас квартирите около „Спирита“ с Роби Уилиямс свършиха – нещо, което в този град не помнят сигурно от десетилетия.

Затова пък румънците масово започнали да ни подминават като малка гара. Вместо да отсядат по нашите курорти с дачиите си, вече избръмчавали транзитно през България на път за Турция и Гърция. Французите също не ни припознали като лятна ваканционна дестинация напук на тракийската ни изложба в Лувъра и рекламите по „Евроспорт“ и „Евронюз“. Утешително обаче звучат статистиките от централноевропейските туристически пазари – чехите, словаците и поляците по плажовете ни тази година са повече отпреди.

Но всъщност на статистиката ли да вярваш или на самите хотелиери и арендатори по Черноморието? Държавното информационно обслужване винаги ще има интерес да прави картинката по-оптимистична. Хотелиерите пък, досущ като стар таксиджия, винаги ще се оплакват и омаловажават всеки сезон. Вие какво очаквате – някой да каже, че е много доволен и е направил луди пари това лято или миналото? Манталитетът на масовия български бизнесмен от средно ниво е такъв – да се опитва да изкара пари от нищото, с минимална инвестиция и в максимално кратък срок, като междувременно не спира да се оплаква – хем за да държи данъчните по-надалеч, хем да оправдава мързела и бездействието си пред по-критичната клиентела.

Ето как стигаме до парадокса на тукашния туристически бизнес, който може да се формулира така: подобряването на качеството е обратно пропорционално на печалбите. Само когато наистина усети криза и намаляване на приходите си, родният хотелиер и арендатор е склонен към действия, които да променят ситуацията – я основен ремонт, я редизайн, я по-взискателен подбор и обучение на персонала, я по-сериозна реклама.

Не че няма положителни примери за инициативност и далновиден подход. Вижте какво стана това лято в Бургас, Копривщица, Рожен – един фестивал или събор може да стане притегателен център за много туристи. Голям брой и различни по същността си бизнеси печелят пари от подобно оживление – транспорт, настаняване, хранене, търговия на дребно, развлечения… Колкото и голяма да е инвестицията по организирането на едно сериозно събитие, когато накрая се тегли чертата, обществената полза за региона е неизбежна, а данъчните служби също инкасират увеличени приходи. Но подобни примери си остават единици и обикновено са плод на нечия индивидуална дързост, а не на трайно установена тенденция и бизнес-навици.

Междувременно южната ни съседка Гърция преживява един от най-драматичните летни сезони в своята нова история и въпреки това туристическият поток към нея не секва. Българските курортисти, които са минали през Кулата, Златоград или Илинден в посока към егейските плажове, са почти двойно повече в сравнение с миналата година. Това, освен всичко друго, говори и за финансова стабилност и увереност, каквато доскоро не беше типична за нашего брата. Но да се върнем на комшиите. В разгара на финансовата криза при тях през юли телевизиите не спираха да излъчват интервюта с гръцки хотелиери, ресторантьори и магазинери. Да, оплакваха се, говореха загрижено, брояха намалелите си клиенти. Но как веднъж не видяхме зле подредени щандове със застояла стока, занемарен ресторантски интериор или лошо поддържан хотел и плаж? Защо нито веднъж не мярнахме стари и зацапани дюшеци или счупени шезлонги под чадърите, защо не се натъкнахме на купчини боклуци по пясъчната ивица? Как никой не си и помисли да пробута стара храна или прогнили плодове и зеленчуци? Защото преди да се научи да мрънка и търси виновници другаде, гъркът е осъзнал най-важното – че за да очакваш приходи, преди всичко трябва да си сигурен в качеството на това, което предлагаш.

Представяте ли си какво щеше да е у нас, ако ни беше сполетяла банкова и финансова драма като гръцката? Хотелиери, ресторантьори и прочие бизнесмени от сферата на услугите щяха да намерят чудесно оправдание за мързела си. Безхаберието щеше да има официално обяснение и извинение. Докато сега то пак е налице, само че по друга причина – просто у нас и така идват достатъчно туристи, които да осигуряват бърза и минимална печалба. Българският курортен предприемач действа на принципа „никой не може да ми плати толкова малко, колкото аз заработвам“. И е доволен от собствената си мизерия.

Един от положителните ефекти на сегашната гръцка криза е че все повече тамошни фирми преместват офисите и дори целия си бизнес у нас. По официални данни, цитирани наскоро от световните агенции, става въпрос за поне 10-11 000 комшийски компании. Дай Боже гръцкият бизнес да научи българския на по-старателен туризъм. Неизбежен ще бъде и ефектът от увеличения наш пътникопоток към южните ни съседи. Когато българинът трайно свикне на качествено обслужване, когато види колко малко (но далеч по-добре от никакви!) усилия са необходими, за да се превърне една красива природа в привлекателно място за ваканции, тогава току-виж започнал да прилага това и на родна земя и да печели.

Тази еволюция в манталитета няма как да се случи за година-две. Ето защо воплите за загиващия български туризъм са не само преувеличени, но и излишни. Ако наистина беше в сериозна криза, той най-малкото щеше да се стресне и да се събуди. Уви, истинската криза е далеч от иначе чудесните ни курорти. Ще познаете, че тя наистина се е състояла, едва когато видите променено отношение към клиента, качествено нов подход в подбора и квалификацията на персонала и далновидност в инвестирането, а не алчност за светкавична дребна печалба и после „кой – откъде е“.

Засега сме твърде далеч от гърците. Нито туризмът ни е като истински туризъм, нито кризата ни е като истинска криза. Само имитации и бълнуване.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s