Певица с проблеми, която е лесно да мразиш, без дори да съжаляваш. И снаха с болни амбиции, която те кара да се чувстваш виновен, че не я приемаш за най-красивата

Кой от тези два типажа е излишен? Една неуравновесена и изтормозена участничка от поредния сезон на “ВИП Брадър” и една елегантна, в никакъв случай грозна, но не и ослепителна кандидатка в национален конкурс за красота, която изненадващо за почти цялото жури успя да го спечели. Отдавна общественото мнение не се бе фокусирало до такава степен върху личността на две крехки жени.

Човек направо би си помислил, че това са активни мероприятия, целящи да отвличат вниманието от наболели въпроси покрай предстоящото ни европредседателство, оградата по границата с Турция, строежа на АЕЦ Белене и международното положение като цяло. Защо “случаят Дебора” и “случаят Тамара Георгиева Кочорапова” извадиха толкова много хора от зоната им на комфорт и ги накараха да пишат гневни коментари и дори да се карат помежду си – така, както отдавна не са се карали по други поводи?

И двете госпожици имат нетипични за тукашните земи имена, но по някакъв начин олицетворяват два от най-масовите типажи. 26-годишната Дебора нашумя първо като половинката от дуета с русокосата й колежка Кристияна. Двете, заедно с певеца Крум, изпълниха вулгарно-закачливия хит “Буба лази”, а после се отдадоха на самостоятелни кариери със спорадични успехи. Преди да влезе в Къщата на Биг Брадър, Дебора се прочу с едно изповедално интервю в предаването на Мартин Карбовски по Би Ти Ви, където разказваше за упражняваното насилие върху нея от страна на приятеля й. Веднага след старта на риалити-шоуто съчувствието към нея се трансформира във възмущение – тя се показа като невъздържана, дори направо груба алкохоличка, като жена с труден самоконтрол, способна да изкара всекиго извън нерви. Започнаха да преобладават коментарите, че явно сама провокира насилието върху себе си, че не заслужава нищо по-различно в този живот – все реакции, които са масово явление в подобни случаи. На нашето общество му е предостатъчно да види образа на пияна жена, за да започне да я ненавижда и подиграва. И няма навика да се интересува какво ли може да я е докарало дотук.

Постепенно обаче присмехът срещу Дебора се трансформира не просто в съжаление, а в съчувствие. Както и в гняв, че тв шоуто я третира толкова еднопланово и елементарно. На хората явно им трябва повече време, за да разберат, че на едно поведение не бива прибързано да се лепят бързи етикети като “алкохолизъм”, “простащина” и прочие от този сорт. Сексапилната изпълнителка на “Буба лази” се превърна в първия масово публичен образ на младите жени със съсипани нерви и с разклатено психично здраве. В предишни издания на този формат за тези проблеми само се загатваше, но бяха някак си набързо сметени под килима – главно покрай паник-атаките на Моника Валериева. Покрай ексцесиите на Дебора обаче публиката челно се сблъска с нещо, което е част от ежедневието на много хора, но предпочитат да не му обръщат внимание или да го наричат с други имена. Маниакалните депресии и биполярните разстройства заемат все по-сериозен дял сред здравословните проблеми на съвременните хора. Според някои статистики, от подобни психични заболявания, макар и в различна степен, страда всеки четвърти човек днес, като при жените този процент е значително по-висок. Ето го и едно от обясненията за случаите на домашно насилие – когато невежеството игнорира медицинската същност на един проблем и го нарича с по-удобни имена (алкохолизъм, неморално поведение или какъвто щете друг удобен етикет), за побоищата се намира много бързо оправдание. “Да, приятелят й я бие, защото тя се напива като свиня”. “Да, той няма друг избор, освен да я налага, когато тя флиртува с други мъже”. И прочие, и прочие. Този сезон Биг Брадър просто влезе в ролята на типичния семеен насилник, който отказва да прозре истинската причина за поведението на една жена и предпочита да я категоризира в ретроградни и едноизмерни рамки.

От тази гледна точка измъчената Дебора трябва да се гордее – тя стана истинско, горчиво, но неподправено олицетворение на нещо, което какви ли не фондации и кампании лицемерно се опитват да маркират с непонятни билбордове и плакатни възвания, на които никой не обръща внимание. Ако поне малко хора се замислят колко важно в наши дни е да се грижиш за психичното си здраве и да не подценяваш нуждата от терапия, неволната саможертва на тази иначе симпатична певица в това брутално риалити може и да си е струвала.

Другият все по-масов типаж у нас, който беше триумфално отъждествен от наперената нова Мис България Тамара Кочорапова, е този на жените с нереална самооценка. При тях високото самочувствие е като някакъв компенсаторен дар от Бога – защитна стена, която ги предпазва от вечното страдание на комплексите за малоценност. Забелязваме ги навсякъде около себе си – визията им понякога е трагична, друг път – прилична, но все пак далеч от високите стандарти. Това обаче не им пречи непрекъснато да се съизмерват с най-красивите и да бъдат критични към всички останали.

Не че в съмнителния избор на такава национална Мис има някаква сензация – все пак живеем в страна, където същата корона е увенчавала и главата на перничанката Антония Петрова. Но в поведението на 24-годишната Тамара, на която се наложи да влезе в обяснителен режим, но излезе от него с още по-вирнат нос, има нещо не просто дразнещо – то подтиска със своята арогантност и невъзмутимост. Може би в титлата на Кочопарова все пак ще открием някакъв полезен урок – че в днешно време, независимо от качествата си, трябва да се буташ напред, за да успееш, и че не трябва много да ти пука от оценките на околните. За съжаление обаче, подобен модел на поведение действа обезкуражаващо и демотивиращо на всички останали – особено на жените, които освен красота и достойнство, притежават и все по-рядкото качество скромност…

Стигна се дори дотам в интервю за репортерката на “Папараци” по Би Ти Ви майката на Тамара да обяснява, че нямала “за какво да се срамува от детето си”, че за нея дъщеря й е хубава, с издължена структура, на която даже не би отивал малък чип нос, и т.н., и т.н. Ама чакайте сега, госпожо, никой априори не напада детето Ви, никой не го преследва там някъде, където то живее, работи и диша, за да му казва, че е грозно, да го обижда и подиграва. Детето Ви дори може би е по-скоро е красиво, отколкото грозно. Но детето Ви далеч не заслужава да бъде обявено за най-красивото в тази страна на красивите жени, за тази година. Детето Ви само се е набутало там, където хората очакват да виждат наистина всепризнато хубави жени, а не просто нечии “мамини гарджета”, както се казва в онази стара приказка. С болезнената си амбиция да се докаже на писта, която очевидно не е неговата, детето Ви е обезкуражило, стъпкало и унижило далеч по-красиви и достойни момичета, които, за тяхно съжаление, нямат щастието да са снахи на подходящите хора.

В началото на зимата на 2017-а две жени с не най-българските имена – Дебора и Тамара – ни накараха да бъдем нащрек. Да си дадем сметка, че онова, което символизират, ще бъде все по-често явление в живота ни. За разлика от Тамара обаче, Дебора не е виновна, че има своя проблем. Виновна би била само ако отказва да се бори с него, и ако заради това прави и други хора потърпевши. Тамара обаче е про-активна, тя не спира да гази като валяк, ръка за ръка с проблема си.

Ако Дебора търси и провокира най-вече съчувствие и обществено осъзнаване, че има неща, за които трябва да говорим и се информираме все по-детайлно, Тамара заслужава категоричен и твърд отпор. Иначе такива като нея буквално ще ни превземат. И виновни ще сме си самите ние, ако сме си кротували от криворазбрана деликатност.