Редакционният увод в декемврийския „Биограф“

Нещата се поразтресоха малко и падна доста светлина на места, където досега имаше сенки – и това е по-скоро полезно. Болезнено е, но мисля, че болката предвещава промяна.

Мел Гибсън за скандалните разкрития на сексуално насилие в Холивуд

Това е сезонът на голямото развенчаване на идоли. За някои го приемаме особено болезнено, за други – сякаш без особена изненада. Носителят на два “Оскара” Кевин Спейси (“Обичайните заподозрени”, “Американски прелести”) и продуцентът на някои от най-хубавите филми Харви Уайнстийн (“Криминале”, “Влюбеният Шекспир”, “Играчка-плачка”) се оказаха истински хищници, използващи властта и влиянието си, за да вкарват в леглото си невинни създания. Покрай разкритията за тях в Холивуд се разрази истински “лов на вещици”, който е на път да демитологизира не просто именити режисьори и актьори, а въобще киноиндустрията като цяло.

В разгара на всичко това декемврийската ни корица с Пол Нюман е като носталгична глътка въздух. Поглед към идолите такива, каквито бяха някога, и каквито би трябвало да останат завинаги. Не пропускайте нито ред, нито дума от очерка на Бети Кирилова за незабравимия актьор. Ако сте имали привилегията да го гледате, докато е бил жив – радвайте се, че сте се наслаждавали на красотата и величието на такова човешко създание. Сега вече такива не се раждат. А и да се родят, средата наоколо после не ги оставя да умрат такива – недокоснати от какъвто и да било порок.

Приятно четене.

Георги Неделчев,

редакционен директор