Можете също да го наречете и холивудската версия на българския „Посоки“, само че без преднамереното черногледство на нашия филм.

И не обръщайте внимание на ниския рейтинг в IMDB (5.5) – той очевидно се дължи на хора, очаквали Бог знае какво от един стилен, почти арт, но също така и забавен филм, заснет с почти символичен бюджет.

Главният герой в DriverX e бивш собственик на магазин за грамофонни плочи, принуден от икономическите обстоятелства на модерните времена да заработи като таксиджия тип Uber (или Maxim-taxi, ако предпочитате). Жена му мърмори, че изкарва малко, никого не го е грижа за колекцията му от безценни албуми, и винаги ще се намери клиент, който да оповръща задните седалки на приуса срещу символично заплащане за превоза. Навлизайки в новата си работа, Ленърд преживява най-различни премеждия (без никакви кой знае какви небивалици, за щастие) и своеобразен катарзис, който ще направи живота му по-добър.

Заснет стилно, без особени претенции, с добър диалог и най-вече със страхотен саундтрак, DriverX e задъжителен филм за поне няколко категории зрители: мъже на средна възраст, заклети меломани от старата школа, почитатели на филми за таксиметрови шофьори, както и на всякакви нови мобилни приложения и смарт-технологии.