Моделът „Нинова“ излиза от мода още преди да е нашумял, а алтернативата на Бойко Борисов тепърва ще се търси – плюс други изводи от европейския вот

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 31 май

Лионел Меси беше съкрушен след неочакваното отпадане на „Барселона“ от „Ливърпул“ и отказа да се зарадва дори на „Златната обувка“, която по-късно му връчиха като голмайстор на сезона.

Корнелия Нинова обяви като положителен резултат, че БСП е получила повече гласове, отколкото на предишните европейски избори.

Бойко Борисов на инспекция край тунелите под Шипка в деня след изборите. Партията му очевидно е преяла с власт и търпи все повече негативи от нея, но на този етап остава без алтернатива в управлението.

Тази пролет имаше само една друга толкова неочаквана загуба, каквато е тази на БСП на евровота – сензационното отпадане на „Барселона“ от „Ливърпул“ след победа с 3:0 в първия мач. По аналогичен начин партията на Корнелия Нинова претърпя поражение, което й дойде като гръм от ясно небе, и изстуденото шампанско ще остане да отлежава поне до общинските избори наесен, а най-вероятно и за по-късен момент. Ако продължим с футболните метафори – червената партия загуби среща, в която водеше с гол още от първите минути, а съперникът играеше с човек по-малко след заслужено показан червен картон.

Но само с фиаското на червените ли ще се запомнят евроизборите, които мнозина сочеха като предвестник на решителни промени в българската политика и потенциален катализатор за предсрочни избори и смяна на властта? Нека направим бърз преглед на най-важните изводи от тях.

Ниска активност

Малко под 31 процента избиратели пуснаха бюлетини и това ни нарежда на последно място по участие в Европейския съюз. Обясненията за липсата на ентусиазъм могат да са най-различни, но едно от тях не може да бъде отречено от никого – очевидно българите не се оказаха чак толкова недоволни от ситуацията в страната и не пожелаха чрез този вот да изразят желание за промяна. Даже и такова принципно да е налице, избирателите оставиха волеизявата му за друг момент. Засега датата му може да е най-рано 27 октомври, когато са общинските избори.

За БСП, сочена като единствената способна партия да вземе властта от ГЕРБ, гласуваха около 450 хиляди души. Ако имаше истина в твърденията на нейната лидерка и кандидатите й, че положението на българите е нетърпимо, тази бройка нямаше как да е толкова ниска. Афишираният от Корнелия Нинова „положителен резултат“, че партията е получила повече гласове от предишния евровот и ще прати повече депутати в Брюксел, на футболен език означава да се хвалиш, че в този мач си загубил с по-малък резултат и си отбелязал един гол повече от предишния. Въпреки че преди това си бил едва ли не убеден, че победата ти е в кърпа вързана или че ще постигнеш най-малкото равенство.

Всякакви приказки и аргументи от сорта на тези, че у нас изборите и резултатите се манипулират от управляващата върхушка, при подобна ниска активност просто издишат. Нито лошият Цветан Цветанов, нито някой друг може да заключи недоволните от управлението хора да излязат от домовете си и да отидат да пуснат бюлетина, с която да пожелаят промяна.

Имаше ли наказателен вот все пак

Предизборната ситуация този сезон беше такава, че много експерти и псевдоексперти очакваха ГЕРБ да бъдат буквално пометени от народното недоволство срещу „апартаментгейт“, къщите за гости и прочие. Наказателен вот все пак имаше и то осезаемо изразен. Той доведе до изненадващо високия и за самите тях вот за кандидатите на „Демократична България“. А представете си, ако начело на листата им бяха далеч по-приемливи за електоралната периферия фигури от сегашните Радан Кънев и Стефан Тафров. 116 000 души гласуваха за съюза на ДСБ с ДА България. Ако този тренд се запази и увеличи, при следващите парламентарни избори те ще могат да вкарат свои депутати в парламента и да бъдат някакъв фактор в управлението. Но да бъдат алтернатива на ГЕРБ? В това вероятно и самият Радан Кънев и неговият гуру Иван Костов се съмняват.

Изненадващо високият процент (1,58) гласове за независимата кандидатка-арестантка Десислава Иванчева също е наказателен вот. 30 хиляди души по този начин изразиха недоволство от съдебната система у нас. Но тяхното гласуване е и вид наказателен вот срещу така наречената градска десница. Това са хора, които не смятат, че политиците от обединението Демократична България биха могли по-добре да защитават интересите им и справедливостта у нас като цяло.

Грешките на БСП

Поставянето на Елена Йончева начело на евролистата беше класическо прилагане на прословутия „принцип на Питър“, според който в една йерархия човек често достига до ниво, в което вече е некомпетентен. Точно това се случи с храбрата репортерка от Сирия и други горещи точки – влезе в роля, която не е в състояние да играе пълноценно. Йончева дори не успя да надделее в дебата срещу иначе непретенциозната като интелект и медиен опит водеща кандидатка на ГЕРБ Мария Габриел. Въобще с всяка своя публична изява хубавата Елена някак си подсказваше на избирателите, че ако предпочетат БСП, ще се прехвърлят от трън на глог.

Циркът с опита за шкартиране на Сергей Станишев от листата беше друга голяма грешка. Такава беше и нелепото излизане на парламентарната група на БСП от Народното събрание без ясни условия за връщане в него. Пресоляването на манджата с компроматната война и революционната реторика пък е белег за изненадваща политическа неопитност в редиците на партия, която уж е добре обиграна в предизборните хватки. И като за капак дойде карикатурният опит на президента Румен Радев да узурпира празник като 24 май, чието шествие той обърка с първомайска манифестация на БСП.

Но всъщност можеше ли партията да постигне по-висок резултат, ако не беше допуснала всички тези грешки? Вероятно да, но едва ли щеше да е много по-висок. Очевидно БСП, която вече 14 години не е печелила национален вот, е отписана като управленска алтернатива от широката периферия по-неутрални избиратели. Или най-малкото личностите, които сега я олицетворяват, начело с Корнелия Нинова и политбюрото около нея, не влизат в масовата представа за такава. Казано другояче, моделът, налаган от хлевоустата юристка от врачанското село Крушовица, вече изглежда демоде още преди да е дошъл реално на мода. В политиката това се случва изключително рядко и обикновено е необратим тренд.

За да се оформи емоционално приемлива за широките електорални маси алтернатива на сегашното управление, са нужни други хора, други характери. Дали сред тях ще бъдат имената на Румен Радев, Слави Трифонов и Мая Манолова, или ще се чака появата на нови такива – това ще стане ясно в близките месеци. Засега едно е сигурно – в този си вид и с Корнелия Нинова начело БСП трудно може да се надява да дойде на власт, щом като не успя да вземе предварително спечелен мач като този.

ГЕРБ – накъде?

Въпреки изненадващата победа на тези избори продължава да е очевиден факт, че партията на Бойко Борисов е преяла с власт и 10-годишното й присъствие в управлението не й се отразява добре. Дали държавата ни като цяло е по-зле след тези 10 години? Това е глупав въпрос – много ясно, че е по-добре, видимо по-добре. Би ли могла обаче да е много по-добре? Със сигурност. Би ли могло това да се случи, ако през това време я управляваше някой друг, или поне се редуваше за по-дълги периоди с ГЕРБ – вероятно да, но за хората не е ясно кой би могъл да бъде това.

Даже и да е очеваден факт, че ГЕРБ е преяла, уморена от власт и разядена от корупция и самодоволство, също толкова вярно е, че засега не е налице нейна алтернатива, вдъхваща достатъчно доверие у достатъчно голям брой избиратели.

Основният извод от тези европейски избори е, че партията на Борисов е обречена да управлява, поне в обозримо бъдеще. Както е и обречена да търпи все повече критики и да бъде виновна за все повече неща – не само защото наистина допуска грешки вследствие на самодоволството си, но и защото хората бързо свикват с хубавото и искат още и още – много повече от досега. Толкова, колкото и вездесъщият Борисов не може да им даде.

Кой може да им даде повече? Както се видя, отговорът на този въпрос се отлага. Революцията се отлага. Боят последен, за който се пее в Интернационала, ще се насрочва някъде за 2021 година. Дотогава страданията на негово величество българския избирател ще продължат да бъдат силно преувеличавани. И партии, медии и социолози да паразитират върху това.