Ток-шоуто, което се премести в ефира на Max Sport 4, уж е само за футбол, но всъщност за много повече неща

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 30 август

Има една популярна смешка, циркулираща из социалните мрежи. В семейната спалня жената се тормози: „За какво ли си мисли мъжът ми в момента? Сигурно за някоя друга жена!“, а до нея съпругът се терзае: „Утре Камбуров дали ще вкара на Левски“?“. Това меме най-точно описва както разликата между мъжката и женската психология, така и основното нещо, което е способно да развълнува 90 на сто от представителите на силния пол – футбол, футбол и пак футбол.

Лятото все още не е приключило, но новият сезон вече тече с пълна сила. Успоредно с неговия старт през юли запалянковците бяха зарадвани от новината, че едно от любимите им предавания – „Пред банята“ – се завръща в телевизионния ефир, този път като част от програмата на платен спортен канал, собственост на телекома А1. Часът на излъчване е всеки понеделник и петък от 20.00 по „Макс спорт 4“. Доскоро (2015-2019 г.) същото предаване вървеше под името „Гол“ по канала „БГ он ер“, а преди това се излъчваше в ефира на вече несъществуващите „ТВ7“ и „Нюз 7“, където в един момент беше стигнало до респектиращата продължителност от два часа.

Името му, звучащо леко странно за по-младите запалянковци, е заимствано от аналогично шоу в ефира на „Дарик радио“. Защо „Пред банята“? Не защото мъжете говорят за футбол точно преди да се изкъпят. Просто навремето най-устатите всезнайковци измежду запалянковците, главно мъже на средна възраст от агитките на ЦСКА и „Левски“ се събираха в градинката пред Централната минерална баня в София. Какво се случваше там ли? Не, не се биеха, а се замерваха с думи. Понякога тирадите им продължаваха дълги минути без прекъсване, а на теориите, които развиваха, можеха да завидят не един и двама професионални треньори или коментатори. Е, стигаше се и до директни обиди и псувни, но до побоища – никога.

Водещите на „Пред банята“, ако изобщо можем да употребим този термин за тях, са четирима. От тях основно Явор Кръстев е натоварен с по-технократски и чисто телевизионни функции – да анонсира отделни рубрики в предаването и да чете въпросите от викторини, на които колегите му се опитват да налучкат правилните отговори. Останалите трима влизат в ролята на типични запалянковци, които разчитат както на ерудиция, натрупана през годините, така и на чисто фенски пристрастия и емоции, с които би се идентифицирал мъжът пред телевизора.

Борис Касабов е левскар, но не толкова болен и налудничав като Томислав Русев. Привърженик е също така на „Байерн“ и „Интер“. „Томето“, освен на сините, е фен и на „Барселона“. Ники Александров – друг известен глас от ефира на „Дарик радио“ – опитва да поддържа баланса в шоуто със своите нескрити пристрастия в полза на ЦСКА, освен това стиска палци на „Ливърпул“.

Предаването е микс от напълно сериозни анализи, като например „Ощетен ли беше ЦСКА в мачовете със „Зоря“ (Луганск)?“, „Контролира ли Петър Хубчев събитията в „Левски“?“, „Предателство ли е преминаването на Жоржиньо в „Лудогорец“?“ и чисто запалянковско дърлене и замеряне с лафчета, както и нескрит междуличностен сарказъм. В друга рубрика Борис, Томето и Ники се опитват да познаят известен футболист или треньор, показан със стара младежка или детска снимка. Сред най-интересните сегменти е даването на прогнози за предстоящи мачове от българското и чуждите първенства. Онзи, който се издъни с най-малко познати резултати, следващата седмица за наказание е принуден да изпее някаква песен в ефир – напълно на живо и без никакъв съпровод. Който си мисли, че това не е достатъчно унижение, гарантиращо присмеха на противниковия лагер, нека си спомни как 53-годишният Томислав Русев опитваше да изпее „Спри не си отивай, ще ми бъде тъжно“.

Но в „Пред банята“ темите отиват далеч отвъд рамките на футбола и спорта. Понякога споровете и тирадите се насочват към обществено политически и социални проблеми – по изцяло субективен, чисто запалянковски начин, без претенциите за истина от последна инстанция. Въобще ток-шоуто на „Макс спорт 4“ е може би единственото предаване в днешния тв ефир, което поставя на дневен ред най-първичните (някой би казал и примитивни) интереси на мъжката половина от човечеството. При това по начин, който печели симпатии със своята непретенциозност.

Външният вид и на четиримата в повечето случаи е тотално неглиже – до степен, която би възмутила пуристите на тема телевизионна елегантност. Стойката им е недодялана, дикцията – понякога под всякаква критика, а интонацията, особено на Томислав Русев, по запалянковщина конкурира само тази на Камен Алипиев-Кедъра, който коментира баскетболните мачове по БНТ. Всичко това обаче допълнително подсилва усещането за автентичност и неподправеност и създава допълнително доверие у запалянковците пред телевизорите. Стилистиката „Асене, върни!“ от някогашните анализи на Сашо Диков по Канал 3, тук е интерпретирана по по-симпатичен и незлоблив, по-скоро радиофоничен, отколкото телевизионен начин.

Едно от малкото неща, които дразнят дори най-непретенциозната аудитория на футболното шоу, е виртуалният декор на студиото, в което се намират четиримата. Снимането на зелен екран, с компютърно наслагване върху него на някакъв друг фон, е редовно използван похват от каналите „Макс спорт“, но това не е никакъв повод за гордост. Подобна технология се използваше преди повече от 20 години – например в първите години на култовия някогашен музикален канал ММ. В наши дни тя изглежда влудяващо ретроградно, евтинджос и дори пародийно. Спортни медии с толкова претенции, които харчат милиони годишно за купуването на лицензи за най-престижните футболни първенства и тенис-турнири, би трябвало да могат да си позволят един свестен студиен декор, в който да разположат едно толкова оригинално шоу без аналог в останалите тв канали.