Три седмици преди старта на предизборната кампания основният въпрос е къде ГЕРБ ще държи да спечели и къде ще предпочете стратегическа загуба

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 5 септември

До старта на кампанията за общинските избори остават три седмици, а неизвестните величини в уравненията са повече от известните. Години наред, вот след вот, реална конкуренция между основните политически сили се разгаряше само на строго определени горещи точки от картата на България. Повечето градове изглеждаха сякаш предварително разпределени между водещите играчи, които иначе обичат да създават илюзията за ожесточено съперничество. Баницата изглеждаше предварително разрязана и парчетата – соломоновски разпределени. На много места всичко беше абсолютно предизвестено и кампаниите преминаваха някак си формално.

Достатъчно е да си припомним какви кандидатури издигаше БСП в доста областни центрове и в столицата. Няма смисъл дори да цитирам имената на избраниците й – целта не е да ги подценя или обидя. Но те просто приличаха на пионки в някаква по-голяма задкулисна игра, чиито правила може и да не са разбирали изцяло. БСП просто си играеше на опозиция – с пълното съзнание, че така понякога е за предпочитане, или просто поради липса на по-качествени личности в редиците й.

Същото важи не само за партията-столетница, но и за така наречената опозиционна градска десница в лицето на партии като ДСБ и „Да, България“. Вече анализирахме по тези страници как те сякаш нарочно издигат такива кандидатури, че да нямат шанс да вземат властта в града, в който иначе имат най-много симпатизанти, а именно София.

Особеното при предстоящия местен вот е че той ще бъде нещо, което отминалите европейски избори така и не успяха да станат – лакмус дали би могло да има предсрочни парламентарни или не. Липсата на реален сблъсък и несъстоялото се преформатиране на електоралните нагласи, каквито мнозина експерти уж предричаха от месеци, пренесоха интригата върху общинските от 27 октомври. Но какво всъщност може да се случи тогава и как то ще повлияе върху цялостната политика у нас на национално ниво?

В София ситуацията е парадоксална: ГЕРБ може да загуби със своя досегашен кандидат Йорданка Фандъкова само ако, образно казано, пожелае да ги загуби. А Мая Манолова може да ги спечели само ако БСП я подкрепи конспиративно и по партизански, а не официално.

Хипотезата, че партията на Бойко Борисов и най-вече той самият биха имали интерес за известен период да оставят столицата в чужди ръце, може да звучи абсурдно за мнозина, но не е лишена от логика. Това би могло да стане както със съгласието и участието на кметицата в подобна завера, така и напълно независимо от нейните амбиции и планове. Самият той вече е отработил тази стратегия и тактика достатъчно умело – правиш крачка назад, за да направиш после две напред.

През последната година обществените нагласи в столицата са такива, че националната изпълнителна власт и най-вече премиерът по-скоро биха получили допълнителен негатив, отколкото позитив, ако енергично и с апломб застанат зад всичко, случило се дотук. Каквито и да са заслугите и постиженията на общината за развитието на София, в очите на гражданите все повече се набиват малобройните, но шумни и токсични за имиджа на всяка власт скандали като този с ремонта на „Граф Игнатиев“, със силно замърсения въздух, с презастрояването в центъра и в квартали като „Младост“ и други подобни. Ако не ставаше въпрос за столицата на страната, а за някой по-малък български град, вероятно тактиката на Борисов би била „хокейна смяна“ на един управленски екип с друг. В София обаче тя би била възприета като пораженчество и гузна капитулация.

Едно мълчаливо съгласие пред кметската кандидатура на ГЕРБ да бъде предпочетена някоя конкурентна обаче би донесло позитиви на партията в по-дългосрочен план. Първо – така ще се свали напрежението и ще се обезсмисли повтаряната мантра, че всички проблеми се дължат на партията на Борисов. Самият той ще получи поредната си „боксова круша“, каквито досега бяха предимно Корнелия Нинова и Румен Радев и няма да обира всички негативи след всеки пролетен порой, който превръща булевардите в реки, и след всеки скандал с поредна обществена поръчка, възложена на която и да е фирма. И най-вече – на добре познатия политически принцип на махалото – докато дойдат парламентарните избори, независимо дали предсрочни или редовни, носталгията у гласоподавателите към добрия стар ГЕРБ ще се завърне отново. Този трик Борисов го отигра веднъж с президентските избори, но по-късогледите анализатори прибързано обявиха загубата на Цачева от Радев за провал и смятаха, че на ГЕРБ му е спукана работата. Трогателен наивитет.

Колкото до Мая Манолова – публичната прегръдка с някогашната й партия-майка БСП би била мечешка услуга за нея и тя вероятно прекрасно го знае. Ако Корнелия Нинова отсега подкрепи официално издигнатия уж от инициативен комитет доскорошен омбудсман, при евентуален балотаж на Манолова срещу Йорданка Фандъкова резултатът ще е в полза на досегашната кметица. Просто тогава цялата софийска десница – ГЕРБ, ДСБ, „Да, България“, КОД, Зелени и прочие – ще се обедини срещу червената кандидатура. Само ако БСП издигне друг свой кандидат, някаква формална фигура, която не се ползва с особено висок рейтинг – някакъв аналог на Цецка Цачева, и ако инструктира по конспиративен път електората си да гласува и на първия тур, и на балотажа за Манолова, има шанс тя да седне в кметското кресло. Но без никакво афиширане, че това е червена кандидатура. Както се казва, социалистите трябва да гласуват за Мая тайно и с омерзение.

Ако нито една от тези изброени хипотези не се сбъдне, при фиаското на опозиционната десница да издигне единна и силна кандидатура, можем да обявим кметските избори в София за предрешени в полза на ГЕРБ. Такива до голяма степен ще бъдат те и в градове като Бургас, Стара Загора и Велико Търново, където гражданите трудно ще повярват, че друга политическа сила би управлявала общините им по-добре. Във Варна недоволството от досегашната власт изглежда по-силно, но липсата на сериозна алтернатива от редиците на БСП или друга партия също накланя везните към продължаване на актуалното статукво.

Най-големите въпросителни като че ли са в Пловдив и Русе, където досегашните кметове от ГЕРБ разочароваха – и като личности, и като модел на управление, затова и не бе изненадващо, че ги принудиха да си направят отвод. С издигането на нови кандидати партията на Борисов донякъде ще се дистанцира от натрупаните негативи. Или ако не друго, поне обещанията ще звучат правдоподобно и достоверно, а няма да будят насмешка, както ако Иван Тотев и Пламен Стоилов бяха номирани отново.

Интересен е и въпросът дали в някои региони ще има задкулисни договорки между централата на ГЕРБ и местни велможи от други партии – да бъде „преотстъпен“ един или друг град в замяната на подкрепа и евентуална коалиция за следващите парламентарни избори. Такъв на пръв поглед изглежда случаят с община Сандански, управлявана от млад и енергичен кмет от ГЕРБ с висок рейтинг сред местните жители. Югозападът обаче е хабитат на едно карикатурно плямпало с изтекъл срок на политическа гордост, което тръби, че ще постигне задкулисна договорка за взимане на властта в Сандански в замяна да бъдещи услуги при следващи национални вотове. Ако ГЕРБ си направят подобно харакири, оттегляйки успешния си кмет, за да поднесат града на тепсия другиму, това ще бъде доказателство, че кметските избори са в плен на задкулисието. И че на широките електорални маси най-редовно се сервира нещо като показно меню, което ги забаламосва, че решават кой да ръководи общините им, ама всъщност истинската манджа я ядат едни други хора някъде другаде.