Стартиралият с гръм и трясък пролетен сезон вече предложи първите хитове и разочарования, но има още въпросителни

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в.“Уикенд“, 26 февруари

След продължителна и агресивна реклама, миналия уикенд новият телевизионен сезон най-сетне стартира. По вече установена традиция след дни на необяснима скука ефирът изведнъж се напълни с взаимно конкуриращи се скъпоструващи проекти, които човек е невъзможно да следи едновременно. Особеното тази пролет е, че стартът се случи в условията на все още продължаващ частичен локдаун – заведенията едва тепърва ще отворят врати. Затова и в рамките поне на седмица телевизиите все още разполагаха с необичайно голяма аудитория, закотвена пред домашните екрани. В близките седмици и месеци тя значително ще оредее и финалът на кампанията вероятно ще е пред двойно по-малък брой зрители.

Но какво предложиха водещите телевизии в първите дни от този така важен за тях сезон, в който са ръководени от чисто нови собственици и шефове? Добре ли са били похарчени заделените милиони левове? Ще има ли премии или ще се дърпат уши?

Първият залп дойде от Нова телевизия с втория сезон на семейното риалити „Един за друг“. В него като водещ се завръща емблематичният бивш синоптик на bTV Емил Чолаков и отново се справя доста прилично със задачата си. Присъствието му е харизматично, без да е прекалено натрапчиво. Повечето му реплики очевидно са писани не от него, а от сценаристи, но не звучат изкуствено в неговите уста. Но най-голямото достойнство на шоуто е добрият кастинг. Подбраните двойки са пъстра и представителна извадка на обществото ни, като цяло доминират позитивната енергия и добрите житейски примери. За разлика от много други риалити-формати по Нова, тук не се търсят евтин сеир и изкуствено подклаждани скандали, нито се натрапват агресивни типажи, чиято основна мисия е да дразнят другите участници и най-вече публиката.

„Един за друг“ е не просто забавно, а и поучително шоу. Любопитно, но и полезно е да се наблюдава как двойки, живеещи в пълна хармония и любов помежду си, изведнъж заживяват в напрежение, породено от присъствието на „конкуренция“ наоколо. Как съпругите загубват самообладание, когато наблизо са техни себеподобни. Как мъжете се мъчат да се доказват на всяка цена и понякога напълно излишно, само и само за да достигнат новата летва, издигната пред тях от предаването и от половинките им.

В понеделник Нова стартира и флагманския си проект за сезона – деветото издание на „Като две капки вода“, съставено от победители и хитови участници от предишните осем. Тук триумфът изглежда сякаш гарантиран – за последните години това шоу успя да намери най-късия път до масовата публика, без да прекрачва границата на просташкия хумор и подигравката. Замяната на Димитър Рачков с Герасим Георгиев като един от водещите стана прекалено изтъркана плоча в ефира на Нова – до степен, в която публиката вече предпочита да не я занимават с тази тема. Факт е обаче, че Геро е не по-малко добър водещ от него, затова и окуражаващото потупване по рамото от предшественика му изглеждаше някак си излишно и неуместно. Актьорският диапазон на русенеца е много по-широк от този на бургаския му колега.

Един час след старта на „Капките“ и след дежурния епизод на турска сапунка, bTV пусна новия български сериал „Белези“, към който бяха създадени високи очаквания. Подобно програмиране срещу високорейтинговото имитаторско шоу изглеждаше доста рисковано. Както бързо се разбра обаче, това е бил не толкова дързък, колкото отчаян ход. В bTV очевидно предварително са били наясно, че продукцията им трудно ще привлече пред екраните някой по-неориентиран зрител и са заложили само на онези, които априори мразят риалити-панаирите и са хард-фенове на родното телевизионно кино.

Е, на тези хора им предстоят мъчителни понеделнишки вечери. С драматичен сюжет-небивалица, заимстван от турска и корейска сага, „Белези“ е прекалено декларативен, пресилено патетичен, с разтеглени и премодулирани сцени, които днешните тийнейджъри биха описали с жаргонната дума „кринджи“ (нещо много смущаващо за гледане, наблюдаване как някой се излага – б.а.). Актьорската игра и диалогът са театрални, режисурата – без усет за реализъм, а самата фабула сякаш изобщо не настоява публиката да вярва в нея. Историята за двете коренно различни сестри и семействата им е от онези, които изискват предварително да изключим всяка своя способност да се съмняваме и да търсим автентичност у събитията и персонажите. Ако успеем да го направим, може и да намерим нещо за гледане.

Дефакто в понеделнишката вечер се получава така, че bTV върти два турски сериала един след друг – същия тип форсирани емоции и познатия от индийското кино драматизъм на близките планове и ококорените очи… Ако „Белези“ не вървеше за сметка на харесваната от публиката румънска поредица „Влад“, а проста беше заменил турската сапунка от 20 часа, може би щеше да има малко повече хармония в програмната схема. Въобще напоследък bTV странно изневерява на репутацията си да бъде безупречен канал в програмно отношение – нещо, с което допреди няколко години с лекота печелеше шампионската титла по рейтинг.

Утеха за нейната аудитория ще бъдат завръщането на „Съни бийч“ – един от най-добрите български сериали напоследък (и рядък наш успех в комедийния жанр), както и новият сезон на „Мастършеф“, където, подобно на ситуацията с „Капките“ по Нова, триумфът за поредна година изглежда предварително гарантиран. Дано само не правят нови експерменти с програмацията.

В Нова телевизия също нямат основания да се опасяват, че финалният спринт на „Откраднат живот“ може да се окаже неуспешен. Въпросът е дали вторият сезон на „Братя“ ще оправдае очакванията, както и дали премиерният „Отдел Издирване“ с Юлиан Вергов и Ани Пападопулу ще достигне високата летва на сходните като тематика „Дяволското гърло“ и „Под прикритие“.

Но още от другата седмица новият телевизионен сезон ще има могъщ и неочакван конкурент в лицето на завърналия се социален живот по заведенията. За някои от солените проекти това може да се окаже фатално и новите шефове няма да са никак доволни. Дали обаче ще си вземат поуки за наесен?