Неделното предаване на Рачков започна амбициозно, но най-силният му коз е, че ще върви само веднъж седмично

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 12 март

Жанрът „вечерно ток-шоу“ толкова дълго време отсъстваше от ефира на Нова телевизия, че вече се беше превърнало в мантра – кога, та кога? Апропо, преди десетилетие в продължение на две години в този формат там се подвизаваха Иван и Андрей и не се справяха чак толкова лошо. Но тогава Слави Трифонов все още излъчваше ентусиазъм и бодрост и така и не успяха да го конкурират достатъчно ефикасно.

И ето, че миналия уикенд празнината най-сетне беше запълнена (макар и само за неделния праймтайм) със „Забраненото шоу на Рачков“. То стартира след мащабна „вирусна“ кампания, която накрая успя да досади на всички, и с основателно големи очаквания. Ако нашият шоубизнес разполага с комик, който в момента да е в разцвета на силите си и да е способен да носи самостоятелно двучасово предаване на гърба си, редувайки заучени и прочетени текстове с импровизации, това е именно дребничкият 48-годишен бургазлия. Актьорският му диапазон е широк, еднакво добре владее сарказма и самоиронията и е достатъчно „масов“ като потенциална аудитория – без хуморът му да е смятан за леко просташки и прекалено „мъжки“ като този на Краси Радков, нито пък да е толкова „софистициран“ и „нишов“ като този на Китодар Тодоров.

Но, разбира се, качествата на Димитър Рачков въобще не са достатъчни, за да е гарантиран успехът на един толкова амбициозен продукт. За подобно шоу е нужен най-вече екип от професионалисти зад кадър, школувани в продължение на години и дори десетилетия. В продуцентската компания на братята Халваджиян подобни кадри не липсват, но досега не са били изправяни пред подобно изпитание. Едно е да запълваш паузите между „Капките“ със скечове (почти винаги са били находчиви и в тях Рачков неизменно е бил виртуоз), съвсем друго – да усвоиш 2 часа (в премиерната вечер – даже и половина) от най-скъпото телевизионно време с качествен хумор и забавление.

Когато става въпрос за дебютно издание, подготвяно седмици и дори месеци наред, това не изглежда чак толкова непосилно. Но когато трябва да се случва всяка неделна вечер? Винаги ли ще бъде толкова весело, колкото беше с Краси Радков, Любо Нейков, Мариус Куркински и Азис на 7 март? Бихме си позволили да се усъмним, но искрено се надяваме да не се окаже основателно.

Истината е, че дори и дебютното издание на „Забраненото шоу“ спокойно можеше да бъде пълен провал, каквито сме гледали неведнъж в различни формати и по Нова, и в други телевизии. Но не беше. Имаше достатъчно смях – понякога леко просташки, друг път по-интелигентен – а не липсваха и сърцераздирателни моменти, каквито бяха изпълненията на Азис и срещата с майка му в навечерието на 8 март.

Очевидно продуцентите на това шоу са наясно, че не можеш да запълваш екранното време просто с някакви скечове – нерядко изсмукани от пръстите – както години наред го правеха и продължават да го правят „Комиците“ и както ни бяха привикнали в „Шоуто на Слави“ по bTV. Най-вероятно ще се постараят да ни забавляват с по-старателно замислени сценки и гостувания (като тези с Роси Кирилова и Криско и с Илиана Раева и гимнастичките), но вероятността да се справят на подобно ниво всяка Божия неделя е по-скоро малка, отколкото голяма.

Във всеки случай да се омаловажават усилията на шоуто при очевидно успешния му старт миналата неделя би било пресилено и заядливо черногледство. Ще бъде услуга към зрителите обаче, ако от Рачков не се очаква да прави интервюта (в която задача не се справя много по-добре от бившата си половинка Мария Игнатова в „Папараци: Ново 20“ по bTV), както и ако не го карат да разказва прекалено брадясали стари вицове. Колкото по-малко сиромаховщина в ефира, толкова по-добре.

Ще бъде добре и ако в „Забраненото шоу“ не се въртят едни и същи познати муцуни от приятелския кръг „Халваджиян“. Но имаме ли право да го упрекваме, след като и в другите телевизии и предавания се прави същото? Жанрът „ток шоу“ сякаш е картелизиран и всяка „мафия“ си има свой каталог от любими гости, които след първите няколко (по-старателно замисляни) предавания започва да върти като в кошмарен сън, без изобщо да й пука какво мисли публиката по въпроса.

Дочакахме момента, в който всяка от основните телевизии си има свое подобно вариете. В делничните вечери по bTV Цитиридис все повече затъва в безпомощността на екипа зад гърба си и дните му сякаш изглеждат преброени. По Нова Митко Рачков започна ентусиазирано, носен на крилете на шоуто, с което доскоро обикаляше страната. Но ще смогва ли сега да вади интересно съдържание всяка седмица? Като че ли най-голямото достойнство на предаването му е фактът, че не се излъчва ежедневно…

По БНТ в съботната вечер Димитър Павлов изглежда най-адекватен като баланс между интелигентен хумор, способност да се водят разговори и непукизъм. Неговото предаване е насочено към по-умната и млада аудитория, ако изобщо тя продължава да си пуска архаичните уреди, наречени телевизори, така че нищо чудно, ако рейтингът му не е много висок. Но по-лошото е, че и там започва да се зацикля в един определен приятелски кръг, който вече предизвиква досада у зрителите.

По „7/8 тв“ Слави Трифонов изглежда напълно изчерпан като шоумен – форсирано-опозиционната му реторика вече не стопля душите дори на най-ревностните му почитатели и изглежда почти карикатурно, а само на „Куку-бенд“ и актьорски импровизации няма как да се разчита…

Въобще, българският телевизионен ефир вече е един истински „ток-шоу ленд“, в който са налице повече микрофони за гости и студиа, отколкото интересни хора, способни да ги запълнят. А още по-дефицитни са хората зад кадър, които трябва да създават съдържание с мисъл за публиката, а не как просто да отбият номера за поредна седмица и да направят ПР-услуга на някой свой познат. Ще бъде жалко, ако талантлив и ентусиазиран шоумен като Рачков падне странична жертва на този дефицит.

Публиката е свирепо животно – днес се забавлява с тебе и те потупва по рамото, но само след месец е способна да те набеди за досадник, узурпирал неделното й спокойствие с изтъркани смешки и шуробаджанащина. Но ако има комик, способен да преодолее подобна опасност, това е именно „синът на мама Божка“. Дано да успее.