Само на Путин ли са жертва украинците?

на

Безумна пропаганда, разнопосочни лидерски послания, нереалистични очаквания, подплатени с фанатизъм: народът на Бандера и Зеленски не за пръв път е подтикван към смъртта

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в.“Уикенд“, 25 март

„Убивайте всички – Господ ще разпознае своите!“. Тази зловеща реплика, в отговор на въпрос как да се различават порядъчните католици от еретиците, е приписвана на папския легат от XIII век Арно Амари. В по-късни, но не по-малко мракобесни времена, тя е била перифразирана и от украинските националисти на Степан Бандера. По време на Втората световна те първо са подкрепили хитлеристите, а после са повели самостоятелна партизанска война срещу всички, които са смятали за врагове – руснаци, поляци, евреи, без значение дали са мъже или жени, възрастни или деца.

„Убивайте всички – Бандера ще разпознае своите!“. За тези събития днес не е политкоректно да се говори. Дори състрадателна Полша е заровила спомена за тях дълбоко в националното си съзнание, помагайки на над 2 милиона бежанци от вероломно нападнатата съседна страна. Но етническата чистка, извършвана от бандеровците в днешна Западна Украйна, е отнела живота на няколко десетки, може би дори над сто хиляди, при това – по особено жесток начин, който няма аналог в цялата европейска история.

Всеки украинец от областта, който е бил женен за полякиня, е бил принуждаван сам да убие жена си и децата си. Ако не го стори, е намирал смъртта си. Тези събития са показани с шокиращи детайли в полския филм “Волин“ (2016), който беше забранен за прожектиране в Украйна…

Така че за всеки здравомислещ остава непонятно как в една държава може да има десетки паметници на Степан Бандера и да се веят знамена с портрета му, а същевременно да се отрича нейната методична нацификация през последните 8 години.

Но колкото и безжалостен фанатик да е бил човекът, ликвидиран от руски агент чак през 1959-а, докато се укривал в Мюнхен, той не би могъл да извърши сам всичко това. Украинските зверства над поляци, руснаци и евреи са били плод на масова лудост, подклаждана от уж патриотични идеи за дълго жадувана национална независимост. Селяните, превърнали се в партизани, не просто са отмъщавали за предишно подтисничество – те са били буквално озверели под натиска на пропагандата върху тях, осъществявана от Организацията на украинските националисти и от местните свещеници-униати.

Днешните украинци имат далеч по-симпатичен лидер в лицето на Зеленски, макар че вероятно и Бандера е бил не по-лош актьор и оратор от него. Но в алтернативата „свобода или смърт“, която в изявленията си президентът отрежда на своя народ днес, се крие почти същото безумие от онези мрачни времена.

Не е нужно да следиш в детайли развитието на войната, за да си направиш елементарни заключения. Първоначалната реакция на всеки хуманен човек беше изцяло на страната на украинския президент и осъдителна спрямо руската инвазия. Такава трябва и да остане. Но месец по-късно са налице доста смущаващи обстоятелства относно позицията на Киев и те са изцяло свързани с отношението към собствения народ, към мирните и напълно невинни жители на много градове, които надали непременно изповядват бандеровския национализъм… Нека бъдем честни – какво значение имат славата и независимостта на Украйна, пред перспективата да се простиш с живота, да загубиш близките си, или най-малкото да сравнят къщата ти със земята?

Нормално е по време на война пропагандата да бъде едностранчива и безжалостна. Но как да тълкуваме отношението към хуманитарните коридори за бежанци? Има ли логика в киевските твърдения, че руснаците не просто осуетяват изтеглянето на цивилни хора, но даже стрелят по тях? Защо всъщност да го правят, къде е смисълът на подобно действие – да държат в градовете цивилни хора, които да им пречат в унищожаването на украинската армия?

Седмици след началото на войната стана пределно ясно с какви оръжия разполага Русия и че на фона на лицемерното бездействие на НАТО тя може с лекота да сравни всяко украинско селище със земята. Ракетата „Кинжал“ може да лети 2000 километра със скорост 5000 км/ч. Как се противодейства на такова нещо, каквото нито една друга държава не притежава, нито дори е виждала? Очевидно е, че Путин не желае населението на териториите, които окупира, да го приема като свой душманин. Това за него е освободителна война и, с оглед на етническия състав на градовете в Източна и Южна Украйна, то не звучи чак толкова абсурдно и далеч от истината, колкото прозападната киевска пропаганда внушава.

Още един пример – според Киев Русия целенасочено подтиква населението на град Мариупол да се евакуира в контролирани от нея територии, като в тях се отнася с него като с концлагеристи, обречени едва ли не на смърт. Да оставим настрана доколко това може да е вярно и с каква цел. Но дори бегъл поглед върху картата на военните действия показва, че хуманитарно изтегляне в различна посока просто е невъзможно – другата посока е самият фронт, самата бойна линия… Що за абсурдна пропаганда?

Не по-малко безумни са твърденията „Мариупол няма как да бъде освободен от обсадата на руснаците, но и няма да се предаде“. Нима това не е директна смъртна присъда откъм Киев – не само за полка „Азов“, който се е барикадирал там, но и за много напълно невинни граждани, сред чиито блокове и къщи се водят престрелките?

Украинските медии осъществяват брутално зомбиране на собственото си население. Западните им пригласят. У нас официалните канали като папагали преповтарят абсурдните, взаимно изключващи се комюникета и пропагандни опорки. Зомбирането на българското население само вдига рейтинга на руски подлоги като Костя Копейкин, които правят антинатовски митинги в центъра на София и Варна… Друг ефект не постига.

От една страна се създават митове за невероятните украински успехи, а цитираният брой на убитите руски войници непрекъснато се увеличава, достигайки абсурдни числа. В същото време украинският народ е представян като мъченик, подложен на изтребление от Путин. Разликата е само закъде са насочени посланията – първите са за вътрешна консумация, а вторите – за Западна. От трета страна, героизирани и награждавани полеви доктори като Генадий Грузенко открито заповядват в национален ефир всеки пленен руснак да бъде кастриран, защото „това не са хора, а хлебарки“. От четвърта – съпругите на украински политици-бизнесмени тихомълком опитват да напуснат страната, носейки със себе си куфари с десетки милиони долари, пред смаяните погледи на унгарски митничари…

Дали изобщо има капчица справедливост в започнатата от Путин война – това е съвсем отделен въпрос. Сигурно няма, не би трябвало да има, а може поне някаква капчица и да има. Във всеки случай е все по-очевиден факт, че Русия няма току-така да я загуби – просто такива са мащабите на двете държави. А Западът очевидно е в ролята на прелъстител на Украйна, който после я изостави, лицемерно оказвайки само хуманитарна и финансова помощ. Де юре той е против тази война, но дефакто косвено я финансира, плащайки всеки ден близо милиард евро за руската газ, течаща по украинските тръби и по „Северен поток“… А откъм Полша вече от седмици се говори за нуждата от миротворчески сили, които да поддържат очевидно неизбежното разделяне на страната на източна и западна част. Това са реалностите – извън рамките на пожелателното мислене и великоукраинските фантазии в стил „Степан Бандера“.

Внушенията на Зеленски, че Путин ще бъде принуден да изтегли армията си (или, още по-невероятно – украинските войски ще минат в контранастъпление), звучи като печелене на време в очакване на някаква намеса от страна на НАТО, въпреки че той вече не крие разочарованието си от него. Ако не е това, значи е цинично тласкане на невинни негови сънародници към смърт, бранейки с присъствието си барикадиралите се в градове и села азовци и айдаровци. Дори и да предположим, че президентът е в някакъв делириум и искрено вярва в пълната и справедлива победа над Путин, фанатизмът, с който облъчва украинците, докато самодоволно усмихнат приема овациите на американските конгресмени, граничи с национално самоубийство. Що за реплика е „Ако преговорите ми с Путин не завършат с успех, това означава Трета световна война“? От чие име говори Зеленски всъщност и дали изобщо е с целия си разсъдък?

Дали историята след години и десетилетия ще го приема като герой? Или като мъченик? Или по-скоро като човек, който с артистичния си талант косвено е причинил смъртта на много невинни свои сънародници, подкокоросван от американците, които искат да разширяват влиянието си в Източна Европа?

Вероятно някога ще му бъдат издигани паметници. Щом като на Степан Бандера те са десетки, на Зеленски със сигурност ще са повече, и далеч по-заслужени. Но този многомилионен народ не за пръв път става обект на патриотично фанатизиране, причиняващо невинна смърт. Не се иска да си особено талантлив актьор, за да го манипулираш. Въпросът е в крайна сметка кой какво цели и печели от това. И каква ще е тази свобода, ако изобщо е възможна, постигната с толкова смърт…

2 коментара Добавяне

  1. ДР. МАРИЯ ПЕТКОВА каза:

    Моите най- искрени поздравления, господин Неделчев! НАЙ- ПОСЛЕ един разумен глас в блатото от пропаганда, неистини, откровени лъжи и тотална фантасмагория. Прочетох всичко много внимателно. Тия дни имах някои…странни лични наблюдения около украинците и тяхната без съмнение зла съдба. Но…една украинка отказа работата, която й предложих, защото…била “унизителна и зле платена”. Офис асистент. За сума, която няма да коментирам, но не е 500 лева със сигурност. Идея си нямах, че е “унизително” да работиш в офис. Друга дама от Украйна, с две малки деца, отказа да използва жилището, което й предложих. След като й обясних, че очаквам да се грижи за това жилище- не да плаща каквито и да е сметки или нещо подобно, това е моя грижа. А просто да поддържа жилището. Искала съм била безплатна чистачка. Така ми каза.
    Не знам. Може просто да съм имала лош късмет. Но едва ли. Така че аз лично, за себе си, приключвам с всички възможни участия по какъвто и да е начин в каквито и да е инициативи за украинците. Пък и един такъв въпрос не ми дава мира. Колкото и да е цинично. Опитвам се според силите си да правя едно или друго за хора, които се нуждаят от помощ. Правя това от години. Сега изведнъж установявам колко хора са готови да помогнат. Но къде са всичките тия хора, помагащи на украинците сега, когато трябва да се помогне на някое българско дете, на някой наш сънародник? Много съжалявам, но за мен това е въпрос, който определено има значение. Някой ще ми каже ли с какъв здравен контрол тези хора влизат в страната? Нещо тестове за КОВИД, такива неща? И украинските деца в градините и училищата ЗАЕДНО с нашите при положение, че имаме РАЗЛИЧЕН имунизационен календар? Да, трябва да помогнем на бягащите от ада на войната. Но ако може да не застрашаваме себе си междувременно. Ето, днес стана ясно, че бежанците ще пътуват безплатно в градския транспорт на София. Чудесно. Само че е някак си странно да ни е грижа не чак толкова за нашите сънародници, които се нуждаят от подкрепа. Само защото не сме във война. Все още.

    Харесвам

    1. author каза:

      Все още не се е стигнало дотам да приемат Украйна по спешност в ЕС, при цялата корупция и липса на елементарни правила там. Ако и това доживеем, ще е скандално. Не съм против този народ, но определено смятам че е манипулиран и съзнателно заблуждаван за много неща – и за НАТО, и за руснаците, и за поляците… И за тази заблуда много украинци заплатиха с живота си, много от които невинни.

      Харесвам

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s