Безумна пропаганда, разнопосочни лидерски послания, нереалистични очаквания, подплатени с фанатизъм: народът на Бандера и Зеленски не за пръв път е подтикван към смъртта

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в.“Уикенд“, 25 март

„Убивайте всички – Господ ще разпознае своите!“. Тази зловеща реплика, в отговор на въпрос как да се различават порядъчните католици от еретиците, е приписвана на папския легат от XIII век Арно Амари. В по-късни, но не по-малко мракобесни времена, тя е била перифразирана и от украинските националисти на Степан Бандера. По време на Втората световна те първо са подкрепили хитлеристите, а после са повели самостоятелна партизанска война срещу всички, които са смятали за врагове – руснаци, поляци, евреи, без значение дали са мъже или жени, възрастни или деца.

„Убивайте всички – Бандера ще разпознае своите!“. За тези събития днес не е политкоректно да се говори. Дори състрадателна Полша е заровила спомена за тях дълбоко в националното си съзнание, помагайки на над 2 милиона бежанци от вероломно нападнатата съседна страна. Но етническата чистка, извършвана от бандеровците в днешна Западна Украйна, е отнела живота на няколко десетки, може би дори над сто хиляди, при това – по особено жесток начин, който няма аналог в цялата европейска история.

Всеки украинец от областта, който е бил женен за полякиня, е бил принуждаван сам да убие жена си и децата си. Ако не го стори, е намирал смъртта си. Тези събития са показани с шокиращи детайли в полския филм “Волин“ (2016), който беше забранен за прожектиране в Украйна…

Така че за всеки здравомислещ остава непонятно как в една държава може да има десетки паметници на Степан Бандера и да се веят знамена с портрета му, а същевременно да се отрича нейната методична нацификация през последните 8 години.

Но колкото и безжалостен фанатик да е бил човекът, ликвидиран от руски агент чак през 1959-а, докато се укривал в Мюнхен, той не би могъл да извърши сам всичко това. Украинските зверства над поляци, руснаци и евреи са били плод на масова лудост, подклаждана от уж патриотични идеи за дълго жадувана национална независимост. Селяните, превърнали се в партизани, не просто са отмъщавали за предишно подтисничество – те са били буквално озверели под натиска на пропагандата върху тях, осъществявана от Организацията на украинските националисти и от местните свещеници-униати.

Днешните украинци имат далеч по-симпатичен лидер в лицето на Зеленски, макар че вероятно и Бандера е бил не по-лош актьор и оратор от него. Но в алтернативата „свобода или смърт“, която в изявленията си президентът отрежда на своя народ днес, се крие почти същото безумие от онези мрачни времена.

Не е нужно да следиш в детайли развитието на войната, за да си направиш елементарни заключения. Първоначалната реакция на всеки хуманен човек беше изцяло на страната на украинския президент и осъдителна спрямо руската инвазия. Такава трябва и да остане. Но месец по-късно са налице доста смущаващи обстоятелства относно позицията на Киев и те са изцяло свързани с отношението към собствения народ, към мирните и напълно невинни жители на много градове, които надали непременно изповядват бандеровския национализъм… Нека бъдем честни – какво значение имат славата и независимостта на Украйна, пред перспективата да се простиш с живота, да загубиш близките си, или най-малкото да сравнят къщата ти със земята?

Нормално е по време на война пропагандата да бъде едностранчива и безжалостна. Но как да тълкуваме отношението към хуманитарните коридори за бежанци? Има ли логика в киевските твърдения, че руснаците не просто осуетяват изтеглянето на цивилни хора, но даже стрелят по тях? Защо всъщност да го правят, къде е смисълът на подобно действие – да държат в градовете цивилни хора, които да им пречат в унищожаването на украинската армия?

Седмици след началото на войната стана пределно ясно с какви оръжия разполага Русия и че на фона на лицемерното бездействие на НАТО тя може с лекота да сравни всяко украинско селище със земята. Ракетата „Кинжал“ може да лети 2000 километра със скорост 5000 км/ч. Как се противодейства на такова нещо, каквото нито една друга държава не притежава, нито дори е виждала? Очевидно е, че Путин не желае населението на териториите, които окупира, да го приема като свой душманин. Това за него е освободителна война и, с оглед на етническия състав на градовете в Източна и Южна Украйна, то не звучи чак толкова абсурдно и далеч от истината, колкото прозападната киевска пропаганда внушава.

Още един пример – според Киев Русия целенасочено подтиква населението на град Мариупол да се евакуира в контролирани от нея територии, като в тях се отнася с него като с концлагеристи, обречени едва ли не на смърт. Да оставим настрана доколко това може да е вярно и с каква цел. Но дори бегъл поглед върху картата на военните действия показва, че хуманитарно изтегляне в различна посока просто е невъзможно – другата посока е самият фронт, самата бойна линия… Що за абсурдна пропаганда?

Не по-малко безумни са твърденията „Мариупол няма как да бъде освободен от обсадата на руснаците, но и няма да се предаде“. Нима това не е директна смъртна присъда откъм Киев – не само за полка „Азов“, който се е барикадирал там, но и за много напълно невинни граждани, сред чиито блокове и къщи се водят престрелките?

Украинските медии осъществяват брутално зомбиране на собственото си население. Западните им пригласят. У нас официалните канали като папагали преповтарят абсурдните, взаимно изключващи се комюникета и пропагандни опорки. Зомбирането на българското население само вдига рейтинга на руски подлоги като Костя Копейкин, които правят антинатовски митинги в центъра на София и Варна… Друг ефект не постига.

От една страна се създават митове за невероятните украински успехи, а цитираният брой на убитите руски войници непрекъснато се увеличава, достигайки абсурдни числа. В същото време украинският народ е представян като мъченик, подложен на изтребление от Путин. Разликата е само закъде са насочени посланията – първите са за вътрешна консумация, а вторите – за Западна. От трета страна, героизирани и награждавани полеви доктори като Генадий Грузенко открито заповядват в национален ефир всеки пленен руснак да бъде кастриран, защото „това не са хора, а хлебарки“. От четвърта – съпругите на украински политици-бизнесмени тихомълком опитват да напуснат страната, носейки със себе си куфари с десетки милиони долари, пред смаяните погледи на унгарски митничари…

Дали изобщо има капчица справедливост в започнатата от Путин война – това е съвсем отделен въпрос. Сигурно няма, не би трябвало да има, а може поне някаква капчица и да има. Във всеки случай е все по-очевиден факт, че Русия няма току-така да я загуби – просто такива са мащабите на двете държави. А Западът очевидно е в ролята на прелъстител на Украйна, който после я изостави, лицемерно оказвайки само хуманитарна и финансова помощ. Де юре той е против тази война, но дефакто косвено я финансира, плащайки всеки ден близо милиард евро за руската газ, течаща по украинските тръби и по „Северен поток“… А откъм Полша вече от седмици се говори за нуждата от миротворчески сили, които да поддържат очевидно неизбежното разделяне на страната на източна и западна част. Това са реалностите – извън рамките на пожелателното мислене и великоукраинските фантазии в стил „Степан Бандера“.

Внушенията на Зеленски, че Путин ще бъде принуден да изтегли армията си (или, още по-невероятно – украинските войски ще минат в контранастъпление), звучи като печелене на време в очакване на някаква намеса от страна на НАТО, въпреки че той вече не крие разочарованието си от него. Ако не е това, значи е цинично тласкане на невинни негови сънародници към смърт, бранейки с присъствието си барикадиралите се в градове и села азовци и айдаровци. Дори и да предположим, че президентът е в някакъв делириум и искрено вярва в пълната и справедлива победа над Путин, фанатизмът, с който облъчва украинците, докато самодоволно усмихнат приема овациите на американските конгресмени, граничи с национално самоубийство. Що за реплика е „Ако преговорите ми с Путин не завършат с успех, това означава Трета световна война“? От чие име говори Зеленски всъщност и дали изобщо е с целия си разсъдък?

Дали историята след години и десетилетия ще го приема като герой? Или като мъченик? Или по-скоро като човек, който с артистичния си талант косвено е причинил смъртта на много невинни свои сънародници, подкокоросван от американците, които искат да разширяват влиянието си в Източна Европа?

Вероятно някога ще му бъдат издигани паметници. Щом като на Степан Бандера те са десетки, на Зеленски със сигурност ще са повече, и далеч по-заслужени. Но този многомилионен народ не за пръв път става обект на патриотично фанатизиране, причиняващо невинна смърт. Не се иска да си особено талантлив актьор, за да го манипулираш. Въпросът е в крайна сметка кой какво цели и печели от това. И каква ще е тази свобода, ако изобщо е възможна, постигната с толкова смърт…