451 градуса по Маккарти

на

По света започват да разбират, че новият лов на вещици срещу всичко руско няма да донесе нищо добро. У нас, както винаги, нещата се движат със закъснение – все още се пишат черни списъци

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в.“Уикенд“, 1 април

Маккартизмът в САЩ в края на 40-те започнал с плакати като този и стигнал до преследване на свободомислещи творци и учени.

Великият писател Рей Бредбъри като млад бил отвратен от чистките на Сталин и разправата му с всеки неудобен. Но написва „451 градуса по Фаренхайт“ години по-късно, в разгара на друг лов на вещици, този път в уж демократична Америка – годините на Маккартизма. Тогава щатското общество се е тресяло от шпиономания и страх да не бъде завладяно от комунистите, затова държавата започнала да преследва всеки свободомислещ– писатели, сценаристи, режисьори, актьори, учени, композитори… 451 градуса (232 по Целзий) е температурата, при която пламва хартията. Романът на Бредбъри описва мрачно тоталитарно общество, насърчаващо потребителските ценности и масовата култура, в което книгите са забранени и подлежат на изгаряне…

Войната, подета от Путин в Украйна, не е и не може да бъде отъждествявана с прогреса – по същия начин, по който и сталинският режим от края на 40-те не е бил повод за никой разумен човек да му симпатизира. Но това не означава, че от чистките на маккартистите не са страдали невинни хора.

Месец след началото на войната по-разумните хора от „златния милиард“ (1/7 част от населението на Земята), който я заклеймява, започват да се замислят, че тя е ако не мотивирана и оправдана, то най-малкото неизбежна след поредица от не по-малко ужасни действия – спрямо рускоезично население в Украйна, а и спрямо самата Русия. Все повече западни медии публикуват разследвания за действията на семейство Байдън в Киев от последното десетилетие (да, патогенните лаборатории в Украйна не са фейк, а истина), за ширещия се нацизъм и дори садизъм в милитаризираното украинско общество, а също и за американския интерес Европа да няма добри отношения с Русия, за да е енергийно и всячески зависима от САЩ.

Но това е по-скоро своеобразно „дисиденство“ на ограничен кръг хора, опитващи да запазят разсъдък и правото си на логично мислене. Преобладаващата вълна е своеобразен нов маккартизъм. Лов на вещици. Русия е отъждествена с Мордор, а нейните войници вече са „орки“. Някои от най-големите творци на тази страна бяха подложени на тотален бойкот в Западна Европа, само защото не са заклеймили публично позицията на държавата си. Отнесе го дори сръбският режисьор Емир Кустурица – негови изяви в Испания бяха отменени, защото местната украинска общност била против тях. Не защото е казал нещо конкретно за тази война – просто защото се знае, че е русофил и че заклеймява НАТО и САЩ, които бомбардираха страната му преди 23 години…

Междувременно Балтийските държави обявиха, че отменят честването на Деня на победата над Третия райх и заплашиха, че на 9 май ще гледат на всеки демонстрант с проруска символика като на вражески елемент. Успоредно с налагането на икономически санкции и репресии, западният свят сякаш се опиянява от възможността да се гаври с всичко руско, макар да продължава да плаща на кремълския режим близо милиард евро на ден за горивата и електричеството си… Някои оприличиха подобно поведение на лая на малко кученце, което се чувства храбро само в ръцете на стопанина си. А стопанинът в случая очевидно е Джо Байдън, който яде пица с американски войници в Полша и обеща, че Америка ще прати от своя газ на Европа – по-точно 1/8 част от него, защото повече няма как…

Ние тук бихме могли да гледаме на всичко това като на някаква забавна екзотика. Като на пореден пример за обезумяването на днешното уж либерално общество – така, както гледаме на нелепото използване на хита на „Тото“ „Африка“, когато на сцената на „оскарите“ излизат тъмнокожи актьори. Уви, у нас нещата са още по-безумни, а част от обществеността е подела кръвожадна война срещу всеки, който не повтаря като папагал спусканата от Държавния департамент на САЩ политическа линия.

„Въобще не се замисляйте дали да обидите или унижите путинска подлога. Сравнете го със земята – дори да е само с думи. Наречете го с най-отвратителните епитети – пак ще му е малко“. Това е случайно взет цитат от фейсбук-страница на уж прогресивна и интелигентна българка. Ожесточаването в социалните мрежи срещу „русоробите“, за каквито са обявени всички, които не протестират с украински флагове и не заливат с червена боя руски паметници и сгради, достига гротескно абсурдни нива. Някакъв брадат активист се престара дотам, че изгори руско знаме в центъра на София. А междувременно да гледаш руски канали в кабелната си телевизия вече е истински късмет, както и да отвориш сайт на московска медия – просто са забранени от Комисията по регулиране на съобщенията…

Да, вярно е, че срещу войната на Путин в Украйна по софийските улици протестираха десетки хиляди българи и голяма част от тях са действително миролюбиви и добри хора. Едва ли всички те са активисти-грантаджии – проамериканския аналог на рубладжиите и руските тролове, с каквито също е пълно у нас. Но и далеч не всички са безкористни хуманисти, приютили в домовете си бежански семейства или просто заклеймяващи всяко проливане на кръв в съвременния свят. Не, те не са били по улиците, когато САЩ бомбардираха Белград през 1999-а или изпепелиха 9000 къщи във Фалуджа през 2004-а. Нито когато в Донбас през 2014-а шрапнели погубваха малки дечица. Нито когато в Одеса фанатици изгориха живи десетки рускоговорящи на 2 май същата година.

Те даже не протестираха, спонтанно и с гняв, в самото начало на тази война – нужна беше едномесечна тотална пропаганда, за да бъдат промити мозъците им, и да бъдат ушити достатъчно жълтосини знамена. Интересен въпрос – колко от тези кръстоносци на правата вяра са готови на реални жертви в името на убежденията си? Ако утре останат без бензин, ток или отопление, само защото Европа е имала глупостта да се вкара сама в заложения американски капан, наречен „Украйна“, дали ще веят пак същите знамена, или този път ще посегнат към нашия трикольор? Или, хайде да не е към нашия – поне към синия флаг на евросъюза? Надали.

Дано не доживеем освен руски знамена в София да започнат да горят и книги. Но ако недай си Боже бъдем изправени пред реална енергийна и икономическа криза, тези павликморозовци на новото време дотогава ще са намерили други врагове. „Майданът“ винаги е на „стенд бай“. Това са хора, които само чакат някой да ги насочи и да им даде знак и веднага се спускат като ято пирани към парче месо. Посоките се менят, както и чуждите флагове под профилните им снимки. Постоянен остава единствено патосът, с който сочат с пръст и отнемат правото на друго мнение. Сенаторът Джоузеф Маккарти би им ръкопляскал.

„Сравнете го със земята – дори да е само с думи“ – как звучи само, а? То оставаше и да е не само с думи…

Украинки на протест в София – на тях можем да простим вулгарния език и да не се съмняваме в искреността им. Но доколко принципни и последователни са много други протестиращи срещу войната и Русия?

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s