Редакционният увод в априлския „Биограф“

Какво е войната – избиване между хора, които не се познават един-друг, в угода на хора, които се познават, но не се избиват един-друг.

Пол Валери (1871-1945), френски поет и есеист

Точно преди две години, докато пишех увода за априлския брой от 2020-а в зората на COVID-пандемията, изпитвах такова усещане – че светът наоколо вече не е същият, и че може би никога повече няма да бъде. Днес обаче чувството е още по-тягостно. Не съм предполагал, че след тази нова чума на XXI век, която все още не сме преборили и преживяли напълно, ще дочакаме и времена на ужасяваща война, и то на броени километри от нас. Че ще се сблъскваме със съдбите на хиляди, милиони хора от наша, славянска кръв, останали без дом, без семейство, без ясно бъдеще…

Не само в кръвопролитния ХХ век – и в смятания за уж мирен и хармоничен XXI-и – войните не са спирали. Редно е да признаем пред съвестта си – за много от тях не ни е било никаква грижа. Бомбардировките в различни точки на света са ежедневие, а жертвите – хиляди. Но войната на Русия в Украйна е първата от 80 години насам, в която бихме могли да имаме реално участие – не като биеща се страна, а като хора. Като хуманни същества. Такива ли сме? Или ще се окажем изненадващо безчовечни? Доколко податливи сме на пропаганда – от едната или от другата страна на този брутален конфликт? И доколко сме способни да запазим разсъдък, за да отличаваме доброто от злото, хуманизма от империализма, без оглед на флага му?

На фона на всичко това априлската Cover story послучай 50-годишнината на „Кръстникът“ може да изглежда абстрактно. Но само на пръв поглед. Шедьовърът на Марио Пузо и Франсис Форд Копола, освен всичко друго, е и алегория за властта и подчинението в съвременния свят, за човешката алчност и безмилостност. За това колко нищожна ценност може да се окаже животът, когато хората обезумяват.

Невероятно, но факт – днешният свят е много по-безумен от онзи преди половин век.

Георги Неделчев,

редакционен директор