Как ще свърши всичко това?

на

Да поразсъждаваме трезво: „брюкселските“ варианти за приключване на войната са или безжалостни към цяла Европа и човечеството, или граничат с фантастиката

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/в. „Уикенд“, 8 април

Ситуацията е толкова парадоксална, че е наистина тревожно: от продължаването на тази война уж никой няма полза, уж всички са потърпевши, а през последните дни тя се ожесточи още повече и няма изгледи скоро да приключи. Една от причините за това е, че на информационния фронт надмощието е обратно пропорционално на това на военния. Докато този баланс не се изравни, независимо в коя от двете посоки, вероятността това ужасяващо кръвопролитие да приключи, е нищожна. И едната, и другата страна очевидно ще търсят не само победен изход на самата арена на бойните действия, но и приемлив пропаганден резултат. Даже и да претърпят поражение, те ще трябва да го представят пред „своите“ като триумф. А постигането на такава легенда е доста сложно в свръхинформационен век като днешния.

Едно е сигурно – последствията от тази война са ужасни и ще бъдат все по-ужасни и за Украйна, и за Русия. Има едно почти перверзно „успокоение“ и за двата народа – че чисто исторически са свикнали на страдания и лишения. Че могат да изтърпят много повече, отколкото всеки друг народ наоколо. Може ли да се каже същото за европейците? Нека всеки си отговори сам, но отговорът със сигурност ще е по-различен от този на еврокомисарите в Брюксел.

Тези дни вицепремиерката на ЕС Маргрете Вестагер стигна дотам да даде един основен съвет на гражданите на общността – да регулират своите и на децата си топли душове. И всеки път, когато спират водата преждевременно, да показват среден пръст с думите „На ти, Путин!“. Горе-долу в това се заключават мерките на евросъюза и загрижеността му за хората в зората на задаваща се небивала криза, породена от санкциите срещу Русия и новоизбухналата Студена война…

Take that, Putin! Еврокомисарката Вестагер воюва с Русия чрез съвети да се къпем по-бързо.

Трезвите гласове, че не ни чака нищо добро, че еврочиновниците не са особено притеснени за благосъстоянието на избирателите си, и че САЩ са единственият геополитически и донякъде икономически бенефициент от тази безумна война, стават все повече и повече. Не само за българите – за всеки европеец вече не са достатъчни новините по наши и световни канали, в които с еднакъв патос, стигащ до садомазохизъм, се разказва за трагедията на украинците, но и за „разгромите на неадекватната руска армия, водена от новия Хитлер Путин“. На фона на растящия брой жертви, чието число никой дори не се опитва да калкулира, пропагандната активност на президента-актьор Зеленски по световни форуми и парламенти и заклинания, че Украйна ще се бие до пълна крайна победа, звучат все по-налудничаво. Фактът, че никакви човешки загуби, независимо дали на невинни жители или на войници, не могат поне малко да сложат на дневен ред идеята за компромисно примирие, изглежда все по-стряскащо и дори зловещо.

Всъщност, най-голямата изненада за Путин и Русия сигурно е именно тази – готовността на Украйна да жертва собствените си хора, собственото си население и армия, в името на територии, които надали биха останали под нейно управление, ако в тях се проведе честен референдум по въпроса. Срещу подобен фанатичен патриотизъм/национализъм е трудно и дори невъзможно да се воюва, и това са го разбрали и американските войски от битката за Окинава, виждайки срещу себе си японските летци-камикадзе. Когато човек гледа клиповете с изтезавани украинци, завързани за телеграфни стълбове, под носа на местни полицаи или военни, или с изтезанията над пленени руски войници, няма как да не се замисли каква е стойността на човешкия живот и достойнство и що за ценностна система е налагана в тази държава през последните години. От тази мисъл е много малка крачката до извода, че Украйна е не само способна, но дори заинтересована да използва всяка човешка жертва, независимо от кого и какво е причинена, в своя полза и за нуждите на своята все по-фанатизирана пропаганда.

А още по-тревожният извод от всичко изредено дотук е, че не само войната по фронтовете, но и другата, на политическата арена, която има не по-малко драматични последици, надали ще секне току-така. Или поне няма да стане по начина, по който „противниците на топлите душове“ от Брюксел си представят.

Да поразсъждаваме трезво и без излишен патос, ако изобщо това е възможно в днешната медийна среда. Как може да приключи всичко това? Ако вярваме на нашите телевизии, на Си Ен Ен и на тези в Украйна – с разгром над деморализираната руска армия и изтласкването й от цялата територия на нападнатата страна. Какъв е шансът това да се случи, преди Путин да е наредил последна отчаяна офанзива с включване на всички възможни стратегически и конвенционални оръжия? Реалистичен отговор може да даде само непредубеден и незомбиран от идиотска пропаганда човек.

Втори вариант е Путин да бъде свален с преврат или ликвидиран по някакъв начин. Не е напълно невъзможен и сигурно той е най-розовият измежду всички налични във фантазмите на „колективния Запад“. Доколко обаче е реалистичен, изчислено в проценти? Доколко е сигурно, че след Путин (ако умре) в Кремъл ще се възцари някой прозападен антипатриот, готов да постави страната си на колене? Някой нов Елцин или Горбачов може би? Не е невъзможно, но надали? Ако пък Путин бъде свален с преврат и превес в Кремъл вземат хора като Навални, Ходорковски или Гари Каспаров (всеки трезвомислещ политически наблюдател ще ви каже, че шансовете за това клонят към нула), колко време ще се задържат на власт, преди да бъдат пометени от някой проруски патриотичен метеж със знамена, на които се вее ликът на Владимир Владимирович? И какви ще са последиците от евентуална московска имплозия, последвана от протуберанс в обратната посока?

И последен вариант – тази война да приключи не така, както на Зеленски и националистите около него им се иска. С оглед на все по-надвисващите енергийни и икономически проблеми над Европейския съюз (а и над САЩ), тази опция вероятно не от вчера се обсъжда задкулисно – независимо от лицемерната загриженост за териториалната цялост на Украйна. Очевидно тук най-голямата трудност е как поражението да бъде поднесено като победа по Си Ен Ен. Как откъсването на рускоезичен Донбас от Украйна да бъде преглътнато от фанатизираните политици в Киев. И какви компенсации да бъдат обещани, и от Запада, и от Русия, ако бъде сключено примирие, за да престанат да измират войници и невинни граждани.

При този вариант фантазията и изобретателността на западните мозъци очевидно ще играе ключова роля, но тя, както вече се убеждаваме, е силно лимитирана. Затова, колкото и да е смешно, те ще разчитат повече на Путин. Именно „касапинът“, „новият Хитлер“ и „фашистът на ХХI век“ трябва да измисли формулировката, според която хем да е постигнато онова, което Русия открай време иска (и предотвратено онова, което вече 30 години повтаря, че не иска), хем то да изглежда като отстъпление, като компромис, като отказване на Москва от вече завоювани позиции. Разбира се, дори и при такъв край на войната, противопоставянето няма да секне мигновено, нито, уви, санкциите в двете посоки и ужасния ефект върху ежедневието на всички европейци от тях. Но поне ще е поставено „началото на края“ и поне ще започне движение в обратна на сегашната посока.

Както събитията от последните седмици показват, в Кремъл владеят азиатския тип неправолинейна политика доста по-добре, отколкото в Брюксел или Вашингтон. Затова и подобен изход от войната, когато и да настъпи, е доста по-вероятен от другите два, изброени по-горе. Въпросът е докога пропагандната машина ще се прави, че той не съществува, и че налице са само опциите с триумф над Путин.

Докато Европа, а в това число и България, се държи като щраус, заровил глава в пясъка, за да не вижда надвисналите проблеми, този континент не го чака нищо добро. Ясно е, че нашите държавници тези дни са поставени в ситуация, в която нито един управляващ не би искал да бъде. Нереалистично е да очакваме от тях проруска реторика като тази на сръбския президент Александър Вучич. Но едно националноотговорно и по-патриотично поведение като това на унгарския лидер Виктор Орбан е напълно постижимо, стига да има желание за такова. Не е чак толкова голяма фантасмагория и да мечтаем да имаме държавници като Ердоган – подкрепящи Украйна, включително и с най-важните за нея дронове „Байрактар“, но и запазващи разум относно санкциите и поведението спрямо Русия.

Реализъм, истинска загриженост за населението и отказ от най-евтината и безумна пропаганда – това е най-малкото, което управляващите един народ му дължат. Случвало се е да минава доста време, без той да получава това от тях. Но това време никога не се е оказвало толкова дълго, колкото на тях им се е искало.

Зеленски и Путин на работна среща в Париж през 2019-а. Днешното примирие между тях е възможно само ако пропагандната и реалната война имат един и същ, а не противоположен изход.
„Тази огромна победа може да се види и от Луната, но би трябвало и от Брюксел“, заяви унгарският премиер Виктор Орбан след спечелването на четвърти управленски мандат. „Никога не сме имали толкова много противници – брюкселските бюрократи, международните мейнстрийм медии и накрая украинския президент“, допълни той. Унгария досега е приела над половин милион бежанци от съседна Украйна, но отказа да й доставя оръжия и да се въвлече във войната.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s