Зрада или перемога?

на

Илън Мъск купи Туитър и рязко стана „фашист“, а на Румен Радев му искат импийчмънт, задето е против въоръжаването на Украйна. Либералите по света и у нас никога не са били толкова объркани кое е предателство и кое – победа

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 6 май

„Импийчмънт за президента Румен Радев като извършител на национално предателство и шпионска дейност в полза на Русия“. Вече има такава петиция в Интернет. Подписали са я с имената си около 1200 души, но над 3 пъти повече са я препубликували във фейсбук. Впрочем, този факт сам по себе си е показателен – или по-голямата част от недоволните са такива само на думи, а не на дела, или фалшивите профили и тролове са трикратно повече от истинските.

В първомайската си реч българският президент заговори за „политици, които са готови да направят опасна стъпка: да заложат бъдещето на България в интерес на свои користни цели”. И допълни, че „войната е бизнесът на демагозите. Такива има във всяка страна. Чуждият живот, този на обикновените хора, е стоката, с която те се разплащат помежду си. Трябва да осъзнаем, че никоя политическа демагогия не трябва и няма правото да залага живота на почтения, работещия човек, да унищожава постиженията на човешката цивилизация, съзиждани с труда на поколенията преди нас”.

Всъщност, популизмът и демагогията от най-чиста проба никога не са излизали от неговия собствен арсенал. Не е имало случай в политическата кариера на президента-генерал той да не направи конюнктурно изявление и да не си измие ръцете. Помним го още като „героя от Шипка“ отпреди 2 години, когато говореше за „вируса на страха“ и открито саботираше анти-ковид мерките. Помним го и като човека с юмрука от „Дондуков“ 2 в последвалото лято, който никога не би пропуснал да се солидаризира с протеста на всяка тълпа по жълтите павета. Никой разумен човек не е очаквал от Радев някаква принципност, последователност и аргументираност на позициите – той просто винаги е бил един изпразнен от съдържание стегнат мундир, една популистка фасада, която навръх Нова година ни пожелава да сме „богати, здрави и млади“, без да уточнява какъв би бил начинът за постигане на това. Следи социологическите проучвания и рецитира онова, което мнозинството иска да чуе.

Още когато на втория месец от войната в Украйна започна да се изяснява, че българското обществено мнение преобладаващо не е на страната на Киев и не подкрепя нито въоръжаването му, нито задаващите се лишения и сериозна криза заради антируските санкции, беше лесно предвидимо, че един от първите сърфисти по тази надигаща се вълна ще бъде именно Радев. Публичната му конфронтация с кабинета на Кирил Петков и използването на думи като „политически шарлатани“ накара „фейсбук-либертариата“ да отвърне с епитети срещу него като „русороб“, „пРезидент“, „путинско мекере“ и „проруски фатмак“.

Голяма част от същите блюстители на обществено-политическата правда всъщност са гласували за него на последните избори и именно в това се състои иронията на времето, в което живеем. В Щатите се случва нещо подобно, само че с милиардера Илън Мъск, който реши да приватизира любимата социална мрежа на американския либертариат Туитър. През последните години тази платформа се прочу с безжалостната си цензура срещу всеки неудобен глас, излизащ извън „правилната линия“. Само един пример – нейните гаулайтери не се поколебаха да затворят акаунта на популярен вестник като „Ню Йорк Поуст“, само защото по време на президентската кампания от 2020-а той публикува разследване за съмнителните бизнеси на семейство Байдън, в това число и в пламналата днес Украйна. Впоследствие разследването се оказа всичко друго, но не и „фалшива новина“ и днес синът на президента е официално разследван от съдебните власти… Но цензорите се свършиха работата и таткото успя да победи Тръмп.

Затова за броени часове след откупуването на Туитър за 44 милиарда долара Мъск се превърна от прогресивен предприемач-визионер в „анархист“, „женомразец“ и дори „фашист“ – само защото побърза да се закани, че плурализмът на мненията трябва да се завърне. У нас пък междувременно се правят и разпространяват черни списъци – на хора, заемащи „неправилни позиции“ относно руско-украинския конфликт. С всеки изминал ден броят им нараства, а още повече са онези, които се чувстват засегнати, че не са ги добавили там…

След Майдана от 2014-а в украинската култура се появи един ироничен израз – „Зрада чи перемога“ (Предателство или победа). Това е най-краткият начин да изразиш съмнение, че нещо не се е развило според твоите очаквания – така, както самата Украйна не стана нито по-богата, нито по-демократична през тези 8 години след онзи кървав преврат и насъскването на народа й срещу „москалите“.

„Предателство или победа“ – световният либертариат никога не е бил толкова объркан.

През последните дни непрекъснато сме свидетели и на „зрада“, и на „перемога“. Победите обикновено са изцяло пропагандни съчинения – като например историята за безстрашния летец-герой над Киев, който неуморно свалял руски самолети и бранел украинската свобода. Чак два месеца по-късно беше официално съобщено, че той никога не е съществувал. „Перемога“ са и легендите (написаха се дори украински песни) за дроновете „Байрактар“, които били някакво непобедимо оръжие, което скоро щяло да лиши Русия от военната й мощ… Оказа се, че на тях вече им се подиграва дори самият Зеленски. Унищожават ги далеч преди да са достигнали зоната за изстрелване на ракетите си…

Но преобладават съобщенията за „зрада“. Предател първо стана унгарският премиер Виктор Орбан, който не се поколеба да заяви, че няма да вземе нито едно неизгодно за нацията си решение, и че, ако се налага, държавата му ще конвертира евро в рубли, за да плаща за необходимия й руски газ. Впрочем, тези дни унгарското правителство съобщи, че по същата схема тихомълком действат още девет европейски държави, въпреки че формално тръбят съвсем друго.

„Зрада“ вече е и поведението на германския канцлер Олаф Шолц, който все по-често говори за мир, отколкото за тежко въоръжаване на Украйна и прогнозира, че доста страни ще бъдат изправени не просто пред икономическа, но дори пред продоволствена и хуманитарна криза ако тази война продължи. Либертариатът е объркан – от добрите ли е Шолц в момента, или от лошите?

Но да се върнем на българска територия и на призивите за импийчмънт на „довчерашния пич“ Румен Радев. „Демократичната десница“ му прости ковидиотската реторика, защото юмрукът и лозунгът „Мутри вън“ от протестното лято конюнктурно бяха по-изгодни и важни от опасния за народното здраве евтин популизъм. Сега обаче той вече е мутрата, а Петков и Василев, които самият той до вчера венцехвалеше, са „добрите“, защото са присъединили България към ястребската Полша и са решили да я снабдяват с една трета по-скъпа енергия.

Но следващата „зрада“ е неизбежна и ще се появи много по-скоро, отколкото днешните пропагандатори на киевската солидарност очакват. Същите хора, които днес искат импийчмънт за Радев от солидарност с харвардското дуо, утре ще се обърнат срещу него. Просто още не е измислено в полза на кого. Не им е подаден сигналът за това. Дотогава ще си мислят, че всичко е „перемога“.

Пейката с украинските цветове е перемога, тъй като те са по-комфортни за задните части, а боядисаната в зелено – зрада.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s