Форсираният дебат за или против европейската валута е маньовър, който търси ново обществено разделение и иска да отвлече вниманието от външнополитическата правителствена глупост и безхарактерност

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 4 юни

Проблемите, пред които са изправени правителствата от „антируската коалиция“ – тези в САЩ и Европейския съюз – доскоро бяха по-скоро хипотетични и едва ли не имагинерни. Много хора смятаха предупрежденията просто за част от „хибридната война“, за продукт на кремълска пропаганда и нищо повече. Сякаш нито Байдън във Вашингтон, нито евролидерите в Брюксел си представяха какво ще им се струпа на главите. Или пък са си представяли, но са блъфирали, досущ като начинаещи покерджии – с надеждата, че противникът пръв ще свали карти.

Е, постепенно времето на „пожелателното мислене“ взе да отстъпва на сблъсъка с реалностите. Скорошното изявление на европрезидентката Фон Дер Лайен, че ЕС трябва да продължи да купува руския нефт, за да не направи услуга на Путин, който иначе ще го продава още по-изгодно другаде, е само един от изразите на неизбежната капитулация в противопоставянето, което за всеки разумен човек отдавна изглеждаше както излишно, така и с предизвестен край. Въпросът през последните месеци беше само в това – къде ще е пределът на тази игра „ва банк“ и кога ще сработят инстинктите за самосъхранение. Възможно ли е и Байдън, и евролидерите, към които спадат и нашите днешни симпатяги, да са до такава степен лишени от здрав разум и да се надяват, че само с помощта на една гола пропаганда ще обърнат неизбежния ход на събитията в своя полза?

Ситуацията е такава, че държавниците от целия „Западен свят“ трескаво се нуждаят от нови наративи, от нови сюжетни линии, които да противопоставят обществата им – по различна ос от тази на войната, която САЩ и НАТО дефакто водят с Русия на украинска територия. Въпросното противопоставяне вече изглежда обречено – обществените нагласи скоро неконтролируемо ще се обърнат изцяло против безумната политика на санкции и допълнително въоръжаване на Киев срещу Москва. Използването на украинските войници като пушечно месо с единствената цел Русия да бъде изтощавана и отслабвана, за да капитулира под американския ботуш, е колкото брутално безчовечна, толкова безумна политика.

Скандалното съдебно дело на Джони Деп срещу бившата му жена Ембър Хърд не е достатъчно отвличаща вниманието тема. Маймунската шарка засега не върши работа, въпреки че опитите да се създаде психоза от поредната епидемична заплаха и евентуален локдаун са налице и тревожат умовете на хиляди хора. Във Франция Макрон сигурно с тиха радост би посрещнал някакво драматично събитие от типа на опожаряването на катедралата „Нотр Дам“ – обществото ще се вълнува, ще се търсят виновници, ще се събират дарения, държавата ще влезе в ролята на благороден спасител… Едни големи пожари като онези в Австралия или Калифорния също биха свършили работа на доста правителства.

Впрочем, в Америка на Байдън му дойде сякаш като по поръчка ужасяващият инцидент в началното училище на град Ювалди, щата Тексас, където 18-годишен стрелец отне живота на 19 деца и двама учители, преди да бъде ликвидиран. „По поръчка“, защото се случва в „крепостта на републиканците“, каквато е южният щат, и защото от години консервативната републиканска партия на САЩ се противопоставя на забраната за свободна продажба на оръжия, за каквато настояват демократите. Ето как демократът Байдън, който в момента има почти рекордно нисък рейтинг на одобрение като президент (само Тръмп през 2017-а е имал под 36%, но не се знае дали и неговото дъно скоро няма да бъде задминато) има нов сюжет за противопоставяне, нов проблем за разрешаване, нови врагове – лошите републиканци с техните пушки, скрити в килера на всяко ранчо… Ама не, инфлацията не е заради участието на САЩ във войната в Украйна, нито заради безумните, очевидно зле калкулирани санкции срещу Русия – тя е заради нещо друго. Примерно – заради лошия Путин, който след Киев се кани да превземе Варшава, после цяла Европа, а защо не и цяла Америка… А дано го покоси някаква коварна болест, да стискаме палци, и да дано го наследи някой сговорчив човек като Елцин или Горби, а не някой още по-твърд „евразиец“…

На този фон проблемите на нашето правителство засега звучат като люлчина песен и фасулска работа за разрешаване. Търпеливият българин и друг път е оставал пасивен, когато го удрят директно по джоба, и когато управляващите очевидно нехаят за това – особено ако е лято и няма нужда да се плаща много ток, газ или парно. Каквото ще има да се случва, ще се случва в късната есен и през зимата. Безумната слагаческа политика на правителството ни, за което националният интерес сякаш е на последно място в ценностната система, все още не е довела до изригване на общонароден гняв . Засега недоволството само къкри и клокочи тихо, но даже и очевидно лекомислени хора, каквито са днешните ни управляващи, са наясно какво е неизбежно да ги сполети. Затова и се погрижиха да сервират нов наратив, ново обществено противопоставяне – за или против приемането на еврото след година и половина.

По добре изпитана технология за манипулация, наплашването на хората чрез най-нискоразрядна пропаганда и агитация е в ход, както и ответната контрапропаганда. Колкото по-долнопробни са методите, с които се насажда страх у българина от еврото, толкова по-добре за правителството, приело „оперативния план“ за въвеждането му. То с врагове като Костя Копейкин не ти трябват кой знае какви поддръжници…

Новото противопоставяне е чудесен повод управляващите да предизвикат съчувствие и симпатии у здравомислещите, които тъкмо бяха започнали да се съмняват в разума и интелекта им след безумно разиграната „газова карта“ и опитите да се форсира компромис за приемането на враждебната към нас Македония в Евросъюза. Новият фронт, който те си отварят с пускането в циркулация на темата за евровалутата от 1 януари 2024-а, е далеч по-лесен за воюване. Твърде благодатна за лансиране и защита е и конотацията, че всеки, който е „за Русия“, автоматически е против еврото, и съответно против интересите на българската икономика, а работи в полза на банковата корупция. Платен агент, трол или лумпен и нищо повече.

Но този нов фронт е фалшиво създаден и много скоро ще се разбере, че войната по неговата линия е изкуствено поддържана. Не е нужно да копнееш България да излиза от Евросъюза и да си против въвеждането на еврото (още повече, че при действащ валутен борд то дефакто наполовина вече е прието у нас), за да осъждаш антинационалната правителствена политика както по отношение на Македония, така и спрямо антируските санкции и неизбежните икономически щети, които те тепърва ще ни нанасят.

Не е кой знае какъв героизъм да обявиш, че работиш по план, който реално е приет още с влизането на страната ни в Европейския съюз преди 15 години. Но да, би било героизъм, ако отстояваш националния интерес по отношение на Македония, или ако поставиш на първо място стабилността на българската икономика и енергетика, преди да козируваш на началниците от Вашингтон и Брюксел.

Европейските държави никога не са имали толкова слаби личности за лидери, както днес. От тази гледна точка би било твърде мечтателно да очакваме, че точно ние в такъв момент ще блеснем с някакви далновидни и национално отговорни храбреци. Но въпреки това се намират достатъчно примери, не само в лицето на унгарския премиер Виктор Орбан, при които правителствата приоретизират благоденствието на избирателите и нацията си пред спазването на някаква псевдо евросолидарност, която отдавна се е доказало, че е само химера.

Така че нека не ни въвличат в една измислена пропагандна война за или против еврото. Докато този проблем дойде на дневен ред, ще сме изправени пред много по-сложни и драматични такива, породени от глупост и безхарактерност. Някак си е тъпо да се опитват да ни отвлекат вниманието от тази глупост и от тази безхарактерност, баламосвайки ни с това Стефан Янев и Костадин Костадинов в каква валута си държат спестяванията…