Отразяването на световното първенство по държавната телевизия е над очакванията, въпреки че някои клишета и слабости изглеждат неизкореними

Свикнали сме да се дразним и критикуваме БНТ по повод и без повод – обикновено най-вече заради обстоятелството, че се финансира от държавния бюджет и на драгия зрител не му е безразлично за какво се харчат данъците му. Някоя безсмислена, но скъпичка командировчица, някакво съмнително ново шоу, с което се източват луди пари или просто някой до болка втръснал стар новинар, когото явно никой не смее да уволни от „Сан Стефано“… Това са нещата, заради които „Канал 1“ най-често попада на мушката.

Ще бъде нечестно и безпринципно обаче да се отрече, че в отразяването на сегашното световно първенство по футбол се забелязва осезаем напредък спрямо предишни години. И причината не е само във факта, че на Петър Василев-Петела този път са отредени само функциите на „гостуваща звезда“ като в мача между Аржентина и Хърватия. Камен Алипиев-Кедъра също е по-малко дразнещ от когато и да било. Намерил си е онзи тип предаване („Световното накратко“), в което нито трябва да коментира мачове (както знаем, прави го с интонацията на снобеещ столичен запалянко-тарикат), нито да прави интервюта – вместо това стои прав, говори стегнато и поднася интересни факти по адекватен начин – нещо, което очевидно му се удава добре. Чудесна е и идеята за литературните препратки към световни автори, когато се анонсират предстоящите мачове.

Като цяло в спортната редакция на БНТ се долавя осезаем вятър на промяната, и това се изразява не само в подмладения екип. Водещите и репортерите се държат по-разчупено, стараят се да поднасят повече конкретна и смислена информация, а онова усещане за самодоволство и безнаказаност, с което толкова много ни дразнеха години наред, вече е сведено до минимум. Дори станалите вече досадни автореклами с викането „Гол“, с крилцата в ресторанта и със засадата в супермаркета – добре замислени като идея, но изиграни и режисирани ужасно – предизвикат по-скоро умиление, отколкото неприязън както едно време. Футболните водещи на БНТ сега са нещо като питомци от детската градина, накарани да изпълняват трудни песнички – чуваме ги, че пеят фалшиво, но въпреки това се трогваме и им ръкопляскаме, защото са си „нашите деца“ и все някога ще се научат.

Шегата настрана – държавната телевизия никога не е предизвиквала толкова малко, дори направо пренебрежимо раздразнение по време на мондиал. И ако не бъде шумно похвалена за това, ще демотивираме усилията й да влиза в час.

Самото студио, в което се коментират мачовете, е чудесно – или поне по-хубаво от когато и да било. Е, „зеленият терен“ пак го има в средата на помещението, но поне не го изпълва изцяло както преди. Представям си как интериорният дизайнер се е прибрал един ден у дома си и е казал на жена си „Скъпа, възложиха ми футболното студио за световното!“. „-И какво, измисли ли какво ще бъде?“. „- Да, хрумна ми гениална идея! Отново ще имитирам зеления терен!“. Дано след две години за европейското, или след четири за следващия мондиал, най-сетне да дочакаме отпадането на този грозен и влудяващо клиширан елемент от студийния декор, който никоя сериозна световна телевизия не си и помисля да използва. Пак добре, че в половината разкадровки на коментарите той напълно отсъства, видеоекраните са чудесни и адекватно използвани, и като цяло картинката, излъчвана от БНТ, е близка до съвършенството. Поддържащият канал БНТ HD и интернет-платформите също са експлоатирани максимално добре този път.

Какво да кажем за самите коментари в студиото и зад кадър? Тук също се долавя значително подобрение, въпреки че достигането на стандартите, зададени от младежите по „Диема Екстра“, все още изглежда далечна химера. Гост-анализаторите в повечето случаи са компетентни или поне минимално дразнещи, но все още се допуска те да се появяват в неугледно облекло, да мънкат, да говорят клишета, да пускат тъпи лафчета или лишени от полезно съдържание алабализми. За това вина имат не само те, но и водещите със своите твърде абстрактни въпроси. Удоволствие е да слушаш анализатори като Иво Иванов (дано да се сетят да поканят и Насо Русков за някой английски мач), но мънкането и гузното присъствие на Велизар Димитров или Владо Манчев остават неизлечима константа за футбола по БНТ. Квинтесенция на безсмисленото Манчево присъствие в студиото беше, когато водещият веднъж го попита няма ли на световното в Катар след 4 години ситуацията да е друга, тъй като то ще се провежда през зимата – в разгара на футболния сезон – а не след края му, когато всички звезди са изцедени от умора. Манчев обаче изобщо не разбра какво го питат и отговори с безумното „ами тя там зимата е като тукашното лято“! О, нима, Владо? Не знаехме! Мислехме, че си там в качеството си на бивш футболист, а не като познавач на климата в Персийския залив.

Коментарите по време на самите мачове? Да кажем, че са приемливи, ако не броим гастрола на Петела с неговия трудно поносим апломб. Гостуването му имаше сякаш функцията да покаже колко са се подобрили нещата, без дори да го осъзнаваме – понеже с хубавото бързо се свиква. По същия начин в Би Ти Ви Шампионската лига буквално се роди, откакто го няма квиченето на Алекси Сокачев, но трябва сигурно да се върне за един мач като гост-звезда, че да осъзнаем колко сме рахат без него.

Разбира се, клишетата все още са неотменима част от коментарите по БНТ. Кълбото си е кълбо, пеналтерията – пеналтерия, адресантите – адресанти, най-добрата защита е нападението, когато не вкарваш – ти вкарват, пресата е „висока“ и много често има единоборства „ек на ек“, каквото и да означава това. Лапсусите, лежерното боравене с досаден футболен жаргон и добре позната лека насмешка, запазена марка за тази телевизия през годините, този път са запазени най-вече за Ивайло Ангелов. Като доайен сред сегашните коментатори той сякаш се чувства длъжен да поддържа традицията жива.

Но въпреки всичко, като цяло май стават все по-малко зрителите, предпочитащи да гледат световното с изключен звук. А не бяха толкова далеч времената, когато това беше единственият начин да консумираш световен футбол по БНТ.

Така че, казано обобщено и без излишен хейт – браво за положените усилия, забелязват се и се оценяват от всички. Но, както обичат да казват госпожите в детската градина, има какво все още да се желае.