Само нов Слави може да бие Слави

Колкото и да се излагат от „Има такъв народ“, надеждите, че електоратът им ще се отметне от тях, са илюзорни. Само следващ, не толкова сприхав и по-харизматичен популист-шоумен може да измести Трифонов от сърцето на тези хора Това ще ви го каже всяко хлапе: само черна нинджа може да убие друга черна нинджа. Но който…

Последни по ваксинация, първи по глупост

Антиваксърското безумие далеч не е само български патент, но тук потърпевшите от него – потенциални неволни самоубийци – са най-много. Нехуманно ли е да не изпитваме състрадание към хора, причиняващи сами собствените си беди? ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в.“Уикенд“, 6 август Самоубийство чрез глупост. Това лято най-масовите примери за такова са повечето катастрофи по пътищата. Начинът, по…

Интро #119

Редакционният увод в августовския „Биограф“ Не, не съм някаква богиня, слязла от небесата, за да ви пее попмузика. Нито съм някаква изключително невероятна личност, на която трябва непрекъснато да се повтаря колко страхотна е и по цял ден да бъде целувана. Лейди Гага За доста хора Дженифър Лопес е преди всичко певица, а след това…

Спокойно – нищо няма да се промени

Каквото и управление да дойде след тези избори, то няма как да е по-различно от избирателите си. Така че ако очаквате чудеса от храброст и съвест, потърсете ги първо у себе си Ако не са билбордовете по улиците и тъпите реклами по телевизията, човек по нищо не би разбрал, че имаше предизборна кампания за толкова…

Интро #118

Редакционният увод в юлския „Биограф“ Една от благословиите да имаш стари приятели е, че можеш да си позволиш да бъдеш глупав покрай тях. Ралф Уолдо Емерсън (1803-1882), американски мислител „Отново заедно“: излъчването само на един, макар и 104-минутен нов епизод от „Приятели“ предизвика такъв взрив от възторг и носталгия, че чак не е за вярване….

Няма нищо по-лошо от лошото време

Ех, ако можеше и за климатичните аномалии да набеждаваме някого така, както за всичко останало в живота си. Всеки опит за промяна у нас се посреща на нож, но важното е да имаме виновник за всяко неблагополучие ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в.“Уикенд“, 25 юни Допреди седмица бяха дъждът и хладните облачни дни, сега са горещините. За българина,…

За едно Евро (2021)

Хибридното отразяване на европейското първенство за пореден път откроява предимствата на частната телевизия пред държавната ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 18 юни Грозният зелен под, който БНТ пробутваше в студиото си години наред, вече го няма… …но затова пък се появи в студиото на Нова и Диема. 5 години след шампионата във Франция, европейското първенство по…

Запа, Нопфлър, Олдфийлд – три божества с китара

„Китарният брой“ на Biograph предизвика голям интерес и вълнения, а аз още дълго ще съм на вълната на музиката, която слушах, докато го правихме. Тук ви представям три емблематични изпълнения на някои от най-виртуозните (и мои любими) гении на китарата – Франк Запа (№10), Марк Нопфлър (№2) и Майк Олдфийлд (№21). Общото между тези парчета…

Алиса от страната на чудесата

Финалната дилема пред руския рапър Тимати в риалити-шоуто „Ергенът“ нагледно показа вечния страх на мъжа – но не от неизвестното, а от съвършенството Тази пролет едно руско риалити-шоу с популярния рапър Тимати като в класическа приказка постави своя герой пред вечната дилема за всеки мъж. Дългоочакваната развръзка на хеликоптерната площадка на „Бурж Ал Араб“ в…

Две (+2) китари в Setting Me Up

Една страхотна песен от дебютния албум на Dire Straits от 1978-а, която чудесно онагледява изпълнителския стил на двама от най-големите рок-китаристи на всички времена – Марк Нопфлър и Ерик Клептън. И двамата са в Топ 10 на най-великите в актуалната класация от юнския брой на списание Biograph. Първото изпълнение е от самия албум Dire Straits….

Интро #117

Редакционният увод в юнския „Биограф“ Китарата е един малък оркестър. Тя е полифонична. Всяка струна е един отделен цвят, един различен глас. Андре Сеговия, испански виртуоз на класическата китара (1893-1987) Изслушах стотици, ако не и хиляди китарни изпълнения, докато подготвяхме този брой. Някои от тях ги бях забравил и припомнянето им ми подейства носталгично. Даже…

Уди №49: Фестивалът на Рифкин

Ето един от плюсовете да живеем в България, а не в Щатите – можем да отидем на кино и да гледаме най-новото от гениалния и неповторим Уди Алън. 49-ият му филм „Фестивалът на Рифкин“ излезе по нашите екрани успоредно с появата на дългоочакваната му автобиография „Само да вметна“ на български. Между двете творби само привидно…