Победителите във „Фермата“ и „Х Фактор“ не изненадаха почти никого – в единия случай спечели най-достойният, а в другия – най-мечтаният от продукцията

В неделя вечерта риалити-сезонът приключи с високи показатели за bTV и Нова, но без особена интрига относно крайната развръзка. Работливият, комплексиран, но добродушен и забавен Яни от село Козлец спечели „Фермата“ в трибой с двама съперници, които в началото никой не слагаше сред най-големите фаворити. В „Х Фактор“ пък се случи нещо, за което предаването старателно и всячески ни подготвяше и което предвидихме и върху тези страници още преди два месеца – най-сетне триумфира женска група, в лицето на „4 Magic”.

Случайно или не, първото изпълнение на момичешкия квартет от Пловдив беше на „Вечеряй, Радо“ – народната песен, която целия сезон закриваше всяко предаване на „Фермата“. В хода на сезона девойките наистина блеснаха с няколко прочувствени изпълнения – предимно бавни и акапелни, но на финала сякаш не успяха да убедят всички, че най-много заслужават наградата от 50-те бона. По вече утвърдена за този формат традиция, съперничките им на финала не изглеждаха особено нещастни от този развой на събитията. 50 000 лева не са чак толкова много пари, особено ако вървят в комплект с неубедителни кариери, каквито са тези на досегашните победители в това риалити. Ако на Йоана и Ева им предложат да избират между титлата и съдбата на отпаднали участнички като Михаела Филева, Гери-Никол, Тита, Михаела Маринова, Кристиян Костов или Наско Колев – кое биха предпочели? Въпросът е риторичен.

Впрочем, отсъствието на предишни шампиони като Жана Бергендорф и Славин Славчев от сцената във финалните дуетни изпълнения е красноречиво доказателство за едно от двете неща – или че „Х Фактор“ не се гордее особено с досегашните си победители, или че те имат някаква сериозна причина да не се гордеят със съдбата си след триумфа в него.

Дали „4 Magic” най-сетне ще станат поп-групата, която музикалният ни бизнес толкова жадува? Ще предизвикват ли писъци у невръстни момичета и момчета по концерти и турнета? Ще мечтаят ли да ни представят на Евровизия с някоя ефектна песен във фолклорен стил? Или ще копнеят за мига, в който договорите им ще ги освободят от оковите да са заедно и най-сетне ще се отдадат на самостоятелни кариери – я при Криско, я при Миро Каризмата, Графа, Любо или „Дийп Зоун проджект“… Не искам да съм черноглед, но е факт, че „Х Фактор“, точно както в онзи стар виц за Петър Попангелов, отново не успя да ни изненада – избра си победител, за който догодина дори гласувалите за него в неделната вечер може и да не си спомнят. Мистерията на българските гласове…

По същото време във „Фермата“ се наслаждаваха на удоволствието най-сетне да се излъчват на живо, а не с няколкоседмично закъснение от събитията, и не бързаха с финалните сблъсъци. Трибоят дефакто започна чак след 21.30, когато в „Х Фактор“ всички бяха извъртели по две изпълнения. Победителят изглеждаше предизвестен и дори не се постара прекалено много в сблъсъка със съперниците си. Голямото разочарование на вечерта беше слабото представяне на Калоян, който не успя да вземе нито една битка и така пропиля гласовете на зрителите в негова полза. Сякаш той самият не вярваше, че заслужава победата.

Тази година финалът се проведе с леко променен регламент, който предизвика негодувания в някои форуми, но промените бяха за добро. По-голямата тежест на гласовете от останалите участници във формата звучи обяснимо – все пак това са хората, които три месеца са делили покрив и залък с тримата финалисти и най-добре могат да преценят кой от тях заслужава победата. А и нали освен за сръчност и сила, това риалити е и надпревара по умение да съжителстваш с други хора? Новост беше и липсата на гласове от наставниците Бети и Николай, които миналата година демонстрираха неособено ясни и принципни критерии в оценката си. По-голяма изглеждаше и тежестта на трите финални битки – но не може да се отрече, че бяха така подбрани, че да дават абсолютно равен шанс и на тримата. Е, всичко опираше донякъде и до малко късмет.

Но не победата на радушно приемания от всички Яни от Козлец е най-голямото достойнство на „Фермата“. Селекцията от участници тази година беше достатъчно цветна и представяше коренно различни типажи българи, всеки от който имаше с какво да се гордее и да заслужи голямата награда. Всъщност още след бързото излизане на неясно защо поканения Иван Ласкин стана ясно – оттам нататък който и участник да спечели, би имало достатъчно или поне немалко аргументи в негова защита.

Случи се така, че основна роля този сезон изигра и любовта. Заради почти налудничавото хлътване на Алек по Валерия двама от най-силните играчи – Станислав и самият той – останаха извън финалния трибой. За доста от зрителите тази любовна нишка изглеждаше преекспонирана и дразнеща, но не се ли случва така и в живота? Който от нас поне веднъж не се е влюбвал до оглупяване и не е потъпквал далеч по-стойностни неща заради страстта си, значи не е изживявал една от най-силните човешки емоции.

През този трети свой сезон „Фермата“ се утвърди като квинтесенциалното българско риалити-шоу – с интересни участници, поучителни изпитания, познавателен елемент в надпреварата, неподправена интрига и полюсни, но нережисирани емоции. За съжаление, и догодина ще е налице основният му недостатък – че няма как да се развива в реално време в студените месеци от късната есен. Но ако човек го възприема повече като сериал и подтикващо към размисли забавление, отколкото като спортно състезание – наистина не би му се искало да свършва никога. А колкото до влюбения Алек – както стана ясно, не само че загуби надпреварата, но и не успя да спечели Валерия. Нищо, Яни е пич и сигурно ще го черпи редовно. А „Вечеряй, Радо“ направо си стана мелодия на годината.