В новогодишната нощ телевизиите показаха шокиращо отсъствие на хумор и усет за автентично забавление. Добре че Софи Маринова отсрами всички с концерта си в арената

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в.“Уикенд“, 6 януари

Миналата седмица коментирахме отколешното пренебрегване на семеен празник като Бъдни вечер от телевизионните канали и налаганата традиция всички „козове“ да се пазят за новогодишната нощ. С всяка следваща година водещите програми все повече затъват в този странен и необясним парадокс – хем да създават високи очаквания за вечерта на 31 декември, хем да отбиват номера със скучни и изсмукани от пръстите предавания, които по-скоро изнервят, отколкото веселят все по-оредяващата тв аудитория. И тази година, уви, не бе направено изключение.

Ясно е, че програмите от времената на соца, излъчвани от тогавашния държавен монополист БТ, не могат да се дублират в наши дни, и причините за това са много. Претенциите на публиката също са далеч по-високи, а търпението й и способността да се изненадва и възторгва – много по-ограничени. Но чак такава липса на усет кое е забавно и кое – просто тъпо и неуместно, нито един зрител с нищо не е заслужил.

Шампион по безпомощност беше шоуто „С Рачков всичко е възможно“ с неговото новогодишно издание, стартирало още в 20 часа по Нова. Характерна особеност на това предаване е, че структурата и съдържанието му се знаят предварително, и остава само да има някаква изненада с гостите и техните реакции и действия. Но никакъв положителен сюрприз не ни чакаше – по диваните седнаха вечният Тити Папазов с пресипналия глас, Геро, който опитва да огрее навсякъде, но все по-трудно успява, Боби Турбото, който вече въобще не е толкова смешен, танцьорът Алфредо Торес, на когото вече никой не вярва, че не разбира бъкел български, симпатичната, но сякаш попаднала на грешното място Искра Донова, и упорито фаворизираните й колежки Неве и Маца. Сценките и игрите, в които ги накараха да участват, бяха забележително скучни и изсмукани от пръстите.

В скорошно интервю в един ютюб канал братята Халваджиян обясниха защо се е наложила смяна на концепцията за „Шоуто на Рачков“. Посягането към френския лиценз за тези уж смешни предизвикателства трябвало да облекчи сценаристите, които иначе не умеели да измислят достатъчно забавни скечове. Но резултатът е още по-малко смешен. Да разчиташ само на гости и тяхното доброволно съгласие да участват в маймунджилъци може и да е работило години наред в ефира на 67-милионна Франция, и дори за седмица-две в крайно ограничената откъм човешки ресурс България. Но в днешния си вид „С Рачков всичко е възможно“ е нагледен пример за креативна безпомощност и е истинска агония за талантлив актьор и водещ като него да продължава да се мъчи с тази концепция.

По същото време по bTV положението не беше много по-весело, като особено тъп беше някакъв скеч, в който Николаос Цитиридис имитираше Джеймс Бонд от филма „Казино Роял“. Но там поне имаше гости като Георги Христов, Дара, Галена, Любо Киров и Меди, които нямаше как да разочароват с онова, което умеят да правят най-добре – да пеят.

На този фон не е никаква изненада, че повечето българи пред телевизорите са предпочели фолклорното шоу на БНТ „Фамилия Щръклица“. След него държавната телевизия стартира основния си празничен блок с 50 минути преди тези на частните си конкуренти и това й позволи максимално да се възползва от слабата конкуренция. Програмата „Нашите Нови години“ не блестеше с кой знае какви оригинални идеи и хумор, но имаше няколко ключови достойнства за конкретния повод – специално заснета е за случая, старателно имитира някогашните спектакли на Хачо Бояджиев и включва достатъчно много и коренно различни гости – актьори и певци – които импонират на почти всеки вкус. Ако не друго, с шоуто си БНТ показа, че се отнася с нужното уважение към публиката си, празничната вечер и традицията в нея да се излъчва нещо необичайно и с нужното приповдигнато настроение. Затова не е никаква изненада, че за поредна година държавната телевизия стана рейтингов победител в новогодишната нощ.

Междувременно по bTV бе стартирало дебютното издание на „Сцена под звездите“ – концерта на живо на централния столичен площад, „наследен“ от държавната телевизия. Неговото съдържание и отразяване обаче бяха учудващо семпли и нетипично неатрактивни за известния с високите си стандарти частен канал. „Обичайните заподозрени“ начело със Стефан Вълдобрев са супергрупа от талантливи и доказани музиканти, създала някои от най-големите хитове у нас за последните години. Те обаче нямат онази специфична харизма и аура, която може да заплени най-широката възможна българска аудитория. Популярността им е по-скоро „нишова“. Да бъдат основен стълб на новогодишния концерт, около който да се изявяват и певци от „Гласът на България“ не изглеждаше като най-добрия възможен избор за bTV, а по-скоро като удачно вътрешноведомствено решение заради присъствието на ментора от същото риалити-шоу Иван Лечев в групата. Новогодишното настроение просто отсъстваше от топлата декемврийска вечер на софийския площад. По същото време в други български градове обстановката беше далеч по-бляскава – и като съдържание на концертите, и като украса и осветление на сцената. Графа, Любо Киров, Михаела Филева и Михаела Маринова пяха във Варна, легендата от „Иръпшън“ и „Бони М“ Прешъс Уилсън – в Бургас, „Тангра“ и „Уикеда“ – в Пловдив, Поли Генова – на площада в Русе…

Шедьовърът на нощта обаче беше излъчен по Нова, макар той да не носеше специален новогодишен заряд. Концертът на Софи Маринова с „Ку-ку бенд“ в „Арена София“ се оказа грандиозно събитие, реализирано с невероятен замах и концентрация на талант. Бляскава сцена с голям оркестър, екзалтирана публика, легендарни гостуващи имена, брилянтен репертоар от изпълнения с висок емоционален заряд и патриотичен дух… И всичко това доминирано от певческия гений и простодушната аура на Софка. Единственото петно върху този невероятен спектакъл беше непрофесионалното водене на Камен Воденичаров, който постоянно четеше и почти сричаше от аутокюто си – дори думи, които спокойно би могъл спонтанно да импровизира. Беше някак си неуважително към певицата и дори леко абсурдно.

Но все пак – със 150-минутния концерт на Софи Маринова, от който бе невъзможно да отлепиш очи и уши, Нова изми очи за недодяланото псевдошоу преди това и достави на празнуващите българи огромна наслада. В крайна сметка – когато не можеш да създадеш достатъчно добро оригинално съдържание за празника, не е грехота да прибегнеш до услугите до нечий чужд талант, макар и изригнал по съвсем друг повод месец по-рано…

След полунощ БНТ продължи със силната серия, излъчвайки изискан и стилно заснет новогодишен концерт на бигбенда на Белградското радио и телевизия. Нима тя обаче е неспособна да заснеме подобно българско съдържание? Нима нямаме български музиканти, готови на такива изпълнения? Със сигурност имаме.

По bTV концертът-вариете „Калиграф“ на Кали също беше стилно и удачно като репертоар събитиe. То също показа, че потенциалът на българския шоубизнес е достатъчно голям, стига да има кой и как да го използва и демонстрира по адекватен начин.

Въобще откъм музика е трудно да се намери разочарование в новогодишната програма. Големите длъжници на публиката са сценаристите и режисьорите, които така и не се научиха да създават празнично настроение и забавление. Вероятно и догодина актьори, водещи и гости ще се мъчат из тв студиата с безумни продуцентски идеи и скечове, които хем са потрошили сума ти пари за създаването си, хем като краен резултат са просто едно отбиване на номера, който все повече дистанцира зрителите от ефирната програма.