The Irishman – това ли е бъдещето на киното?

„Ирландецът“ е първият филм на Скорсезе, предназначен за гледане на малкия екран. Прожектираха го в избрани американски салони само за да може да се кандидатира за „Оскар“, а после го пуснаха за мултимилионната аудитория на платената платформа за домашно кино Netflix. Всъщност, набиращият все по-голяма скорост филмов гигант бе спасителна сламка за скъпия проект, след…

„Диви и щастливи“ – красив и тъп

Поредната българска кинопремиера е атрактивен филм с безумен сценарий – язък за добрия маркетинг ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 13 декември Докато гледах рекламната кампания на новия български филм „Диви и щастливи“, си казвах – чудесно е, че има такива хора в киноиндустрията, осъзнали са, че маркетингът е не по-малко важен от самото изкуство. Своеобразно уважение…

Златна есен за BG киното

„Доза щастие“, „Завръщане“, „В кръг“ – три премиери жънат успехи на голям екран – нещо, което доскоро не си представяхме, че е възможно ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 22 ноември   Значи все пак можело! Толкова силен период за българското кино не е имало от години. Само в рамките на месец по екраните излязоха три филма,…

Ford V. Ferrari: Wow!

Преди вчера да гледам „Пълно ускорение“ (поредно клиширано тъпо българско заглавие на филм, който се казва другояче), бях прочел няколко мнения на американски критици, които се опитваха да го омаловажат. И още тогава бях сигурен, че не са прави. Не може режисьор на филми като „Копленд“ (1997, със Сталоун, Де Ниро, Кайтел и Лиота) и…

Интро #98

Редакционният увод в ноемврийския „Биограф“ Всичките ми любими изпълнители, модели за подражание и модни икони са от 90-те години. Тогава хората бяха много по-безстрашни! Риана Живи легенди на киното – такива са главните герои на ноемврийския Biograph, който ще ви срещне с някои от най-големите ми любимци. Първият от тях е Киану Рийвс – не…

„Завръщане“ в комерса

Новият филм на Ники Илиев е смислен и забавен, но неравномерен, а на моменти направо безумен и нелеп. Затова пък е пълен с реклами и с красотите на Пловдив Някъде там, между рекламите на Huawei (никой не използва друга марка телефон, лаптоп или таблет), Nissan (не се карат никакви други коли), отлежало малцово уиски, банкови…

Горчивите уроци на „Жокера“

Триумфалният филм с Хоакин Финикс повдига куп болезнени въпроси, като най-същественият е този за психическото здраве и отношението към хората с ментални проблеми ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 18 октомври Истинска сензация е, че драматичен филм с тежък сюжет и без никакво екшън-съдържание стана една от най-гледаните кинопремиери по света и у нас. „Жокера“, воден от…

Send In The Clowns

Да, отново става въпрос за „Жокера“ – това е една от песните, които героят на Хоакин Финикс си тананика някъде към края. Звучи в доста зловещ симфоничен вариант. Любимата ми версия е в изпълнение на Брайън Фери от албума му Avonmore (2014) и можете да я чуете по-надолу. Всъщност в нея изобщо не става дума…

За Жокера

Вече два дни, откакто съм го гледал, а не съм написал нито думичка за него. Какво да кажа? Донякъде се чувствам безсилен. Не искам да омаловажавам този филм и да го приравнявам към останалите с някакъв стандартен отзив. Истинско чудо е, че изобщо е бил създаден – написан, режисиран, заснет, изигран. Това е откровение, каквото…

Ново кино „Тарантино“

Почти тричасов филм, в който почти не се случва нищо съществено, но който ти се иска веднага да гледаш отново. Поредица от самоцелни, самоуверени и самовлюбени сцени, които всички наблюдават в захлас и всеки е готов да тълкува по свой си начин. Безконечни цитати и препратки към различни стари ленти, както и към други филми…

Бързи? Горе-долу. Яростни? Съвсем не

Поне са забавни, а лафчетата, които си пускат един към друг, им отиват. Но то оставаше и да не бяха. Има ли нормален любител на екшън-киното, който би пропуснал филм със Скалата и Джейсън Стейтъм, обявен като разклонение на „Бързи и яростни“? Това е от онези премиери, за които никога не си склонен да се…

За Yesterday, Бийтълс и Дани Бойл

Първоначално бях дал на този филм 7/10 точки в IMDB. Струваше ми се някак си пропусната възможност за нещо по-велико, а прилагането на фентъзи-елемента в сценария на Ричард Къртис (написал още „Четири сватби и едно погребение“, „Нотинг Хил“ и „Наистина любов“ и сам режисирал последния) – някак си твърде елементарно и „на доверие“. Впрочем, така…